Портрет за Лувъра

Погледите на тримата се спряха върху банкнотите на масата — бяха същите 32 лева, оставени преди минути. Жената с мистичните очи не беше поискала да вземе наградата за труда си, не се виждаше и край съседните маси. Андрей стана пръв, отправи поглед към изхода, от където влизаше мъж, облечен във фрак, с цилиндър на главата, а в ръката — поднос с червени рози. Кавалерът на двете дами даде знак на продавача да дойде на тяхната маса; взе банкнотите от покривката и му ги поднесе:

— Три рози за моята майка, една — за госпожицата — каза, остави ключовете от колата и посочи портрета на масата: — Мамо, след години ще те нарисувам по-хубава и по-загадъчна от Мона Лиза. Когато някое от децата ми тръгне за Париж, ще изпратя портрета ти като подарък за Лувъра… Обещавам ти! Сега можеш да се върнеш спокойно в хотела си. Ние с Бебчо тръгваме без багажа и без кола.

Той хвана ръката на Славея, но момичето не стана. Под терасата на ресторанта се чу плясък на силна вълна. Един мъж от съседната маса каза, че от утре настъпва промяна във времето по крайбрежието.