По избор на клиента

В гласа на Свети Петър се промъкнаха нотки на завист и погледът му се зарея нанякъде.

— Страшна тъпотия — ядоса се Джон — За по-голяма глупост от тая, не бях чувал.

Свети Петър се сепна и го сряза ядно:

— Я внимавай, какви ги приказваш.

— Тъпотия е. Я се погледни и ти, палячо с палячо, клоун, шут, циркаджия — разгорещи се и Джон — Виж се с тия крила и с тоя геврек на главата, на какво приличаш.

Свети Петър почервеня и от устата му захвърчаха слюнки.

— Ами нали ти си ме измислил такъв, бе идиот с идиотите. Да не мислиш, че на мен ми е много приятно да се развявам с тия крила и в тия неудобни дрехи. Ама нали така си го представяш ти рая. И това наоколо дето го виждаш, и него, ти си го измислил — и дърветата, дето даже и имената не им знам, и тая порта насред полето, и тоя ключ, дето с него ми иде да ти строша главата. Всичко твоята тиква го е родила и на такива като тебе, пък после ние сме били виновни.

И Свети Петър замахна с големия жълт ключ който може би беше златен, заплашвайки да го стовари върху главата на Джон. Но изведнъж ръката му се отпусна и той се заслуша в нещо. Джон също се заслуша, но нищо не чу. Наоколо, както и преди си беше съвсем тихо. Сигурно защото той не си е представял никакви шумове. Май че все пак си беше представял птички и наистина тука се мяркаха разни хвъркати, но и те не издаваха нито звук, вероятно защото в града Джон никога не беше чувал как пеят птиците и следователно не е можел и да си го помисли.

— Чакай — прекъсна размишленията му Петър — Ай да му се не види. Знаех си аз, че така ще стане.