Възхвала на скромността

Часовникарски магазин. Влиза купувач, чужденец на вид, солиден, важен, взискателен. Иска джобен часовник. Но от най-хубавите.

— Бихте ли желали една „Омега“, моля? Чудесен часовник, стара швейцарска фирма.

— Знам. Не. Искам нещо по-добро.

— Тогава „Лонжин“?

— Още по-добро.

— Хм, какво тогава? Може би ще вземете последния модел на „Мозер“?

— Не. Искам нещо още по-добро. Нямате ли от вашите, московските „Точмех“?

— Имаме, разбира се. Но са много скъпи.

— Нищо че са скъпи, затова пък — за цял живот. Всичките тия остарели швейцарски дрънкулки и у нас мога да си ги купя A oт Москва искам да си взема един истински „Точмех“…

Ще чакаме тази вълшебна картина по-скоро да стане строго установен факт. А докато не е станала, наред с всичко друго здраво да държим първото място в света по скромност.