За акробатите

Излиза обаче, че заради вашето архитектурно фарфаронство, заради вашия кренвиршообразен прозорец са изразходвани в повече греди, стомана и цимент, точно колкото е необходимо, за да се подслонят не петнадесет, а двадесет и пет хиляди души студенти. Накъсо казано, по ваше благоволение десет хиляди учещи се пролетарии ще останат на улицата, ще стоят на студа, развличайки се взаимно с разкази за това как във вашата сграда през целия ден стоят празни и се проветряват херметически затворените „нощни кабини“.

Та тъкмо през главата на тези десет хиляди пролетарски студенти правите своя изящен скок в социализма вие, архитект Валуев, заедно със „Сталстрой“.

Няма що, красив скок.

Но нали не се намираме в цирка?

И под вас, другари акробати, са не десет, а десет хиляди. И не коне, а хора.

Пролетарии! Студенти, които сега нощуват едва ли не един връз друг!

И гледайки вашите скокове над собствените си глави, те ще намерят какво да помислят. И какво да кажат. И какво да направят. С вас, уважаеми акробати!

Може би и те, както в цирка, ще изпратят вашия скок с буря от аплодисменти. Но, без съмнение, тези аплодисменти ще се изсипят върху всички части на телесата ви. И изхождайки от цифрата десет хиляди, това може да се окаже извънредно осезателно.