Акула с ветрило

— Искаме да останем тук!

Делфинът рече:

— Няма защо да крия. Аз също искам да остана в тайния град.

— И аз!

— И аз!

Тополата почеса косата си и се умисли.

— Нашето мълчание означава съгласие — мъдро се произнесоха крокодилът и морската звезда.

— Нека останат! — чу се глас на невидимо същество.

— Така да бъде! — съгласих се, а морските животни, пламнали от неочаквана радост и щастие, започнаха да ме целуват.

Те още живеят в моя таен град и може би някога ще ви разкажа какво правят.

Засега мога да ви съобщя само следното:

медузите плетат копринени воали и ги изпращат към небето,

китът изпуска вода и снабдява всички фонтани с палави капки,

крокодилът се пече на слънцето и пише спомени,

акулата изпраща по телекса поръчения до рибите, че вече не е същата акула от морето, а е станала земна и се занимава с поведението на дядото, който не иска да си изпие млякото,

а делфинът…

Делфинът учи езика на хората. Често по златните нишки на тъкачните се качва нагоре и оттам гледа в морето, което спи, сякаш нищо не се е случило.