Частен клуб

Автор: Демилль Нельсон
Серия: Джон Кори (bg) #4
Язык: болгарский
Переводчик: Венцислав Божилов
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:

„Частен клуб“ пращи от напрежение, екшън и острия хумор на Джон Кори — най-устатото ченге на Ню Йорк!
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…

Перейти на страницу:

Щеше ми се да мога да измисля нещо свястно за тоя кучи син, но единственото, което ми идваше наум, бе „прав ти път“.

Освен това този тип имаше гадния навик да се връща от оня свят — правил го е поне веднъж — и не бързах да гърмя шампанското при отсъствието на категорично идентифициран труп.

Както и да е. Имейлът на капитан Парези до всички служители на НЙПУ/ФКТС гласеше:

ДРЪЖТЕ ПОД ОКО ИРАКЧАНИТЕ. СВЪРЖЕТЕ СЕ С ОНЕЗИ ОТ ТЯХ, КОИТО СА НИ ПОМАГАЛИ В МИНАЛОТО, И ПРИБЕРЕТЕ ЗА РАЗПИТ ФИГУРИРАЩИТЕ В ЧЕРНИТЕ СПИСЪЦИ. ОБЪРНЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ НА ИРАКЧАНИТЕ, ПОДДЪРЖАЩИ ВРЪЗКА С МЮСЮЛМАНИ ОТ ДРУГИ НАЦИОНАЛНОСТИ КАТО САУДИТЦИ, АФГАНЦИ, ЛИБИЙЦИ И Т.Н. ДЖАМИИТЕ СЪЩО ЩЕ БЪДАТ ПОСТАВЕНИ ПОД НАБЛЮДЕНИЕ. ИНСТРУКТАЖЪТ Е СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА, ЩЕ ИМА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ.

КАП. ПАРЕЗИ,

НЙПУ.

Май виждах някаква обща картинка.

Трудно е да се повярва, но сравнително до неотдавна всеки ден се мъчехме да отгатнем какво да правим и паметните записки се съчиняваха много внимателно. Не искахме да изглежда, че не одобряваме ислямските терористи, нито пък да накърняваме по някакъв друг начин чувствата им. Това се промени наистина бързо.

Третият имейл бе от жена ми Кейт Мейфийлд, която можех да видя зад бюрото й оттатък голямата преграда между отделите на НЙПУ и ФБР. Съпругата ми е страшно красива жена, но и да не беше, пак щях да я обичам. Всъщност, ако не беше красавица, изобщо нямаше да я забележа, така че въпросът е спорен.

ХАЙДЕ ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ПО-РАНО. ЩЕ СЕ ПРИБЕРЕМ, ЩЕ ПРАВИМ СЕКС, ЩЕ ТИ ПРИГОТВЯ ХОТДОГ С ЧИЛИ И ЩЕ ТИ СИПЯ ПИТИЕ, ДОКАТО ГЛЕДАШ ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ДОЛНИ ГАЩИ.

Всъщност не пишеше точно това. Думите бяха други.

ДА ПРЕКАРАМЕ ЕДИН РОМАНТИЧЕН УИКЕНД С ДЕГУСТАЦИЯ НА ВИНО В НОРТ ФОРК. ЩЕ ЗАПАЗЯ КВАРТИРА.

ОБИЧАМ ТЕ

КЕЙТ.

За чий ми е да дегустирам вино, по дяволите? Все ми е еднакво на вкус. Освен това квартирите са нещо гадно — превзети западнали коптори с тоалетни от деветнайсети век и скърцащи легла. На всичкото отгоре ти се налага да закусваш с останалите гости, най-често надути юпита от Горен Уест Сайд, които се напъват да говорят за нещо, което са прочели на културните страници на „Таймс“. Винаги, когато чуя думата „култура“, посягам към пистолета си.

Набрах отговора си:

ЗВУЧИ СТРАХОТНО. БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СИ ПОМИСЛИЛА ЗА ТОВА.

ОБИЧАМ ТЕ

ДЖОН.

Подобно на повечето мъже, бих предпочел да се изправя пред дулото на автомат, отколкото пред разлютена съпруга.

Кейт Мейфийлд е агент на ФБР, юрист и член на екипа ми, в който влизат още двама типа, по един от полицията и Бюрото. При нужда прибавяме и по един-двама души от други агенции като ДИМ и ЦРУ. Последният ни сътрудник от ЦРУ бе споменатият вече Тед Наш. Силно подозирах, че навремето е имал връзка с бъдещата ми по онова време съпруга. Това не бе причината, поради която не го харесвах. Заради това го мразех. А не го харесвах по професионални причини.

Забелязах, че Хари Мюлер разчиства бюрото си и прибира по-деликатните материали, за да не могат чистачите — мюсюлмани и други — да ги ксерокопират и пратят в Пясъчната родина.

— Остават двадесет и една минути до камбаната — подметнах му.

Той вдигна очи към мен.

— Трябва да взема това-онова от Техническия отдел.

— Защо?

— Нали ти казах. Ще държа под око Къстър Хил Клуб.

— Аз пък си помислих, че си сред поканените.

— Не, от натрапниците съм.

— Как попадна на това?

— Не зная. А и смея ли да питам? Имам каравана, рибарски ботуши и шаяка с наушници. Значи ставам.

— Правилно.

Както вече споменах, Хари Мюлер е бивше ченге от НЙПУ, пенсиониран след двадесетгодишен стаж — последните от въпросните години в Разузнавателния отдел. Сега бе нает от федералните да души и дебне, за да могат костюмарите, както наричаме хората от ФБР, да вършат умствената работа.

— Какво им е толкова важното на тия десни типове? — попитах го. — Мислех си, че си от нас.

„Нас“ означаваше Близкоизточния отдел, което в наше време означава около 90 от персонала на ФКТС.

— Не зная — отвърна Хари. — А и смея ли да питам? Просто трябва да им направя няколко снимки, а не да ходя на църква с тях.

— Прочете ли имейлите от Уолш и Парези?

— Да.

— Как мислиш, към война ли отиват нещата?

— Уф… чакай да помисля.

— Възможно ли е тази дясна група да има нещо общо с иракчаните или УБЛ?

— Не зная. — Хари си погледна часовника. — Трябва да стигна до Техническия отдел, преди да са се омели.

— Имаш време — казах. — Сам ли отиваш?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?