Цар на мрака

И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.

А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.

…Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.

И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.