Вавилонска кула

Тъй Грехът се умножи по света. И чу Бог писъка на земята, която стенеше под Греха — и разгневи се Бог.

И прати мълния, та разори кулата и разсипа града до камък. И с безумие порази Силният ума на исполините, та се гледаха един другиго, без да могат се позна. И пръснаха се по света — и покой не намери никой.

За да се сбъдне това, що бе казал Алтотас:

„Като песъчинки морски ще се изгубят — и следата им не ще намери никой!“