Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Силата, що през схемата води тока [bg]
Силата, що през схемата води тока [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Силата, що през схемата води тока [bg]

Электронная книга - «Силата, що през схемата води тока [bg]». Краткое содержание книги:

Силата, що през схемата води тока [bg]
1 2 3
Перейти на страницу:

— Ако стигне до равното, веднага искам проби. Разполагаме с последни проби, и те трябва да са в състояние да ни дадат дълбочината на седиментните отлагания в този склон. След това, ако можеш, пак го върни, където беше, за проби, които да сравним с тези, които взе преди малко. Аз…

— чудя се какво ли мисли за себе си… и за нас?

— Откъде ще знае за нас? Знае само това, което си го научил, и каквото научава в момента.

. Там той ме почувства, точно накрая. Убеден съм.

Том се засмя.

— Наречи го тогава част от религиозното му осъзнаване. Ако стане много своенравен, можеш да го сразиш с гръмове и мълнии. … Май наближава седемдесет и два!

Дан допи кафето си.

— Нещо странно ми хрумна току що, — каза след няколко секунди. — Ами ако някой върши с нас същото — контролира ни и наблюдава света през нашите сетива — без ние да знаем?

Том вдигна рамене.

— И защо ще го прави?

— А ние защо го правим с тази машина? Може да се интересуват от плътните течения на тази планета — или от нашите експерименти с подобни уреди. Това имам предвид. Всичко може да е. Няма как да разберем?

— Дай да ти донеса още едно кафе, Дан.

— Добре, добре! Зарежи метафизиката. Просто бях толкова близо до онова усещане с машината… Представих си се откъм подчинената страна на управлението. Но усещането вече премина.

— Този, когото току-що фидирах — се приближи до присъствието ми повече от всеки друг преди него!

— Несъмнено, поради аналогичното изживяване със собственото му фидиране. Интересно е все пак. Остави го на мира за малко.

— Да. Интересно причинно поле. Дава ми пауза за размисъл дали нещо не би могло да фидира и нас?

Доман перегрира.

— Защо нещо ще иска да ни фидира?

— Не знам, И не бих могъл да знам.

— Нека ти донеса една В-зарядка.

— Добре.

Воик отново взе кварцкуба.

— Какво правиш?

— Малка настройка, която бях забравил. Ето. …Дай ми тази В-зарядка.

Те се отпуснаха и започнаха да фекулират.

— Какво правиш, Дан?

— Забравих да го пусна.

— Какво?

— Да му дам пълна автономия, да го пусна. Трябваше да претоваря подчиняващите вериги, за да ги изгоря.

— Ти… Ти… Да. Разбира се. Ето ти кафето. …я виж този склон от тиня!

— Това наистина си го бива, Том.

Почукване. Подхвърлям всяко полезно парче в мелачката си.

1 2 3
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)