Седмата кокошка
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седмата кокошка». Краткое содержание книги:
От този миг нататък Бленкинтроуп негласно бе признат за същински Мюнхаузен на компанията. Спътниците му не щадяха усилия, за да го карат ден след ден да подлага на изпитание доверчивостта им, а Бленкинтроуп с измамната увереност, която получаваше от тази гарантирана и възприемчива публика, ставаше все по-усърден и изобретателен в задоволяването на жаждата й за чудеса. Сатиричният разказ на Дъкби за една питомна видра, която си имала в градината малък басейн за плуване и скимтяла неспокойно, ако таксата за водата не бъдела платена навреме, изглеждаше като нелоялна пародия на някои от по-дръзките постижения на Бленкинтроуп. Ала ето че един ден дойде ударът на Немезида.
Веднъж, прибирайки се вкъщи след работа, Бленкинтроуп свари жена си седнала пред тесте карти, което разглеждаше с някаква странна съсредоточеност.
— Обичайният пасианс, а? — подхвърли той небрежно.
— Не, скъпи, това е пасиансът „Мъртвешка глава“, най-трудният от всички. Никога не ми се е удавало да го наредя изцяло, а и доста ще се стресна, ако успея. Майка ми го изкара докрай само веднъж в живота си, тя също се страхуваше. Нейната пралеля го наредила един път и тозчас издъхнала от вълнение, затова майка ми имаше чувството, че и нея ще я сполети същото, ако успее. И наистина тя почина още същата вечер, когато го нареди докрай. Разбира се, по онова време здравето й не бе никак добро и все пак съвпадението бе твърде странно.
— По-добре остави тая работа, щом толкова те плаши — практично я посъветва Бленкинтроуп и излезе от стаята.
След малко жена му го повика.
— Джон, пасиансът замалко да излезе. Само петицата каро се запречи накрая. Наистина си мислех, че този път ще успея.
— Че защо да не успееш — каза Бленкинтроуп, който пак бе влязъл в стаята и разглеждаше картите, — ако преместиш осмицата спатия върху онази свободна деветка, петицата ще може да се сложи върху шестицата.
Жена му го послуша. С треперещи пръсти припряно размести няколкото останали карти и ги сложи върху съответните купчинки. Сетне последва примера на майка си и на прапралеля си.
Бленкинтроуп бе искрено привързан към съпругата си, но въпреки скръбта, която го връхлетя тъй ненадейно, една основна мисъл натрапчиво завладя съзнанието му. Най-сетне действително бе станал свидетел на нещо сензационно. Животът му не беше вече монотонно безцветно ежедневие. В ума му неспирно изплуваха заглавията, които можеха сполучливо да опишат домашната трагедия. „Наследена прокоба се сбъдва“, „Пасиансът «Мъртвешка глава» оправдава зловещата си слава в живота на три поколения“. Бленкинтроуп подробно описа фаталната случка за вестник Есекски часовой, чийто издател му беше близък, а на друг от приятелите си предаде сбито изложение, за да го занесе в канцеларията на един от евтините всекидневници. Ала и в двата случая репутацията, която си бе спечелил като разказвач на небивалици, съдбоносно осуети амбициите му. „Неуместно е да се правиш на Мюнхаузен в такъв скръбен момент“, единодушно се съгласиха приятелите му помежду си, а кратката бележка, изразяваща съжаление за „внезапната смърт на съпругата на нашия уважаван съсед г-н Джон Бленкинтроуп, починала от сърдечен удар“, която се появи в колонката на новините в местния вестник, бе единственият жалък резултат от опита да се сдобие с тъй ленуваната известност.
Бленкинтроуп се отдръпна от обществото на предишните си спътници и взе да пътува с по-ранен влак. Понякога се мъчи да спечели симпатията и вниманието на някой случаен познат, като му описва подробно певческите способности на най-хубавото си канарче или размерите на най-голямата си глава цвекло, ала рядко се признава за човека, когото някога всички са сочели като славния собственик на Седмата кокошка.