Средни Ващар

— Чаят е готов — съобщи намусената прислужничка. — Къде е господарката?

— Преди малко отиде до бараката — отвърна Конрадин.

И когато прислужничката тръгна да вика господарката си за чая, той извади от чекмеджето на бюфета една дълга вилица за печене на филийки и се залови да си препича парче хляб. Докато печеше филийката, докато я мажеше обилно с масло и бавно и с наслада заотхапва от нея, Конрадин следеше различните шумове, които се подемаха и стихваха на вълни зад вратата на трапезарията: обезумелия писък на прислужничката, тревожните възклицания, които долетяха хорово в отговор откъм кухнята, забързаните стъпки на пратеници за помощ отвън и накрая, след кратко затишие, прискърбните ридания и тропотът на хора, които внасят тежък товар в къщата. „Кой ще съобщи на горкото дете? Аз не мога за нищо на света“ — възкликна писклив глас. И докато те разискваха въпроса помежду си, Конрадин си препече втора филийка.