Предизвикателството
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илияна Гарабедян
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предизвикателството». Краткое содержание книги:
— Нещо ухае прекрасно.
Рейна направо подскочи от дълбокия му звучен глас — Трент влизаше през тежката завеса, която висеше на вратата. Уверените му стъпки отекнаха по дървения под. При всяка крачка на обутите му в ботуши крака дъските проскърцваха и порцелановите и стъклени чаши в бюфета издрънчаваха.
Две мускулести ръце, които биха били достойни за скулптура на Микеланджело, обгърнаха крехкото тяло на Руби. Трент се наведе и зарови лице в косата й.
— Какво си ми сготвила, лельо?
— Пусни ме, горила такава. — Тя се освободи от задушаващата му прегръдка, но зачервените й бузи и оживеният й поглед говореха колко й е приятно всичко това. — Сядай и се дръж прилично. Изми ли ръцете си, преди да слезеш?
— Да, госпожо — смирено отвърна той, като в същото време намигна на Рейна.
— Ако обещаеш да се държиш като добро момче, ще ти позволя да седиш начело на масата. А сега помоли любезно госпожица Рамзи да ти налее малко шери. Извинете ме за минутка, отивам да донеса вечерята.
Като каза това, Руби се втурна към кухнята, шумолейки с електриковосинята си пола. Когато се обърна, Трент все още се усмихваше одобрително по адрес на енергичната си леля.
— Ама и нея си я бива, а?
— Да, така е. Много я харесвам — съгласи се Рейна.
— Надживяла е трима съпрузи и една дъщеря. Но това съвсем не я е сломило. — Поклати глава, изпълнен с недоумение и възхищение. — Вие къде седите?
Рейна се запъти към обичайното си място, но той я изпревари и заобиколи масата с грацията на танцьор, за да стигне преди нея и да й кавалерства, докато тя седне.
Рейна беше висока. Той бе още по-висок. Беше необичайно и странно приятно да стои до мъж, който се извисява над нея. Дори и да бе с най-високите си обувки, Трент Гамблин пак щеше да бъде по-висок от нея.
Едва след като тя се настани на стола от палисандрово дърво, той зае мястото си начело на масата.
— Откога живеете тук?
— От шест месеца.
— А преди това?
— Преди живеех на изток — неопределено каза тя. Той се усмихна широко.
— Знаех си аз, че акцентът ви не е тексаски.
— Съвсем не — отвърна на усмивката му.
За да не се загледа в него, тя си играеше с лъжицата си, като прокарваше пръст по изящната сребърна изработка.
— Познавахте ли предишния наемател?
— Гост.
— Моля?
— Леля ви ни нарича гости. Казва, че наемател звучи прекалено комерсиално.
— Аха — кимна той. Вратът му бе загорял и силен. Яката на ризата му бе разкопчана и Рейна забеляза да се подават малки къдрави косъмчета. Тази гледка предизвика присвиване на стомаха й, така че тя извърна очи. — Ще трябва да разчитам на вас да ме запознаете с правилата в къщата. Кога е вечерният час?
Той отново се шегуваше с нея и както и по-рано, това я обезпокои. Познаваше достатъчно мъже, някои далеч по-умели от Трент Гамблин, които разиграваха тези дребни флиртове. В тези игрички жената неизменно бе плячка, а мъжът — преследвач. Рейна винаги бе ненавиждала подобни занимания, считайки ги за досадни и унизителни. Така смяташе и сега.
Освен това, защо този мъж си играеше с невзрачната госпожица Рамзи?
И тогава си отговори. Освен леля му, тя бе единствената жена наоколо. Едно нещо бе очевидно за господин Гамблин — беше роден женкар. Човек трудно отвикваше от навиците си.
— Предишният обитател на вашият апартамент беше една вдовица на възрастта на Руби — отсечено поясни Рейна. — Когато здравето й се влоши, отиде да живее в Остин, по-близо до семейството си.
Тя отпи от чашата си с вода, като се надяваше, че с този жест ще прекрати разговора, докато домакинята им донесе вечерята. Трапезарията изглеждаше много тясна и задушна тази вечер. Тя изключи възможността Трент Гамблин да е причина за това. Може би Руби трябваше да нагласи термостата на климатичната инсталация.
Пренебрегвайки инструкциите на леля си да се държи прилично, Трент се облегна с лакти на масата, подпря брадичка на ръката си и безцеремонно заоглежда госпожица Рамзи.
Интересно. Не би могла да е много възрастна. Вероятно около трийсетте. Озадачаваше го. Защо една на пръв поглед здрава и интелигентна млада жена би се свряла за дълго в пансиона на леля Руби, колкото и очарователен да бе той? Какво би могло да накара една жена нарочно да се самоизолира?
Може би семейна трагедия? Или пък някаква объркана любовна история? Дали е била зарязана пред олтара, или й се е случило нещо също толкова разтърсващо?