Чужда болка

Як деснтчик, ритна жалкото му, обезобразено от рани тяло. Изпсува и попита:

— А какво стана с онова момиче, заради което е започнало всичко?

— Отърваха я — отговори някой — ще поиграе още.

Тя стоеше съвсем наблизо. Гледаше мълчаливата тълпа, проблясъците на най-разнообразните оръжия. И четеше във всички очи един и същи въпрос, неговия въпрос… „Защо играем! Какво е играта!“ Крачка. Още една. Тя се наклони над Ден, докосна лицето му:

— Ти победи…