Райският кът

— Измори ли се? — като че ли казаха на своя си език жителите на планетата Пар.

— Ама и ти така се вживя в ролята на извънземно същество, което едва се държи на краката си!

— Благодаря за комплимента. Да знаеш едва издържах да не се разсмея на глас по време на спектакъла! — отговори другият, като сваляше от лицето си маската от кожа, покрита със струпеи. — И лавата беше добре направена! — Толкова беше правдоподобно — сам не вярвах, че всичко е само декори.

— Интересно, от коя ли планета пристигна тая ракета?

— Откъде да зная? Но съм сигурен, че съществата, които са я пратили, втори път няма да се заинтересуват от нас! — каза един от местните жители. Той ритна ракетата и започна да опакова контейнера с урана, накарал гайгер-мюлеровия брояч да отчита висока радиоактивност.

Прибраха всичко, като започнеш от бялото платно, с което бяха покрили обектива на камерата, докато подготвят декорите, и свършиш с всички реквизити и декори. После си тръгнаха през полето, изпълнено с благоуханията на цветята. Полъхваше лек ветрец. На това поле от незапомнени години цареше спокойствие и мир, мирен живот, които щеше да се запази и занапред.