Самотен ли е вятърът?

Прозвуча сигналът за край на съобщението. Тя бавно, много бавно изключи телефона и го остави с несигурни ръце на масата. В мислите й продължаваше да звучи гласът на Матео отпреди половин година: „Самотен ли е вятърът, който денонощно обикаля с безплътното си тяло по света? Самотна ли е мисълта, докато се стрелка из милиардите неврони из мозъка? Самотна ли е песента, която е слушана от всички, но никога не е заговаряна от никого?“…