Въпрос на траектория
- Автор: Крушков Спас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Въпрос на траектория». Краткое содержание книги:
3
На следващата сутрин катастрофата в главата на Гръз продължаваше да бушува с пълна сила. Облече се по най-бързия му възможен начин и се отправи към научната лаборатория, за да види как вървят работите с живораждащия екземпляр. Когато се срещна с Яхве си спомни една книга останала от дядо му, в която се споменаваше, че махмурлука от Седакска ракия продължава няколко седмици или поне до следващия път когато се натряскаш. Но вида на Яхве подсказваше, че сега не е време за запои. Двамата влязоха в хангара, където държаха експеримента си. Когато стигнаха до клетката му Гръз видя насъбралия се екип от хирурзи и изследователи бърникащи и забили носове в пришълеца. Заедно с Яхве седнаха в две обемисти кресла пред тях и зачакаха. Заедно изгледоха няколко мача федербал (Игра корено различаваща се от познатия на читателя вариант. Просто на Чахтур има два отбора от по 25 индивида, които използват същия брой ръчни гранати вместо топки. Правилата са прости — печели отборът, който изгърми всички играчи на противника. Най-интересното е, че в случай на изчерпване на бомбите на играчите и от двата отбора, се раздаваха гранати на зрителите. Тогава запалянковците имаха истинска възможност да подкрепят любимците си. Но както и да е…). Най-накрая всичко вече беше готово и един от учените се приближи, поклони се пред двамата висши чиновници и заяви:
— Разрешете да доложа.
Гръз го погледна с отегчение, след това изтраска една умопомрачителна, изкуствена усмивка, изключи допотопния широкоекранен телевизор с течен екран и каза:
— Казвай, душко, какво измислихте най-накрая?
— Хъм, ами значи… имаме си работа с аеробно, двуного, бързосъстаряващо се, млекопитаещо същество. Основавайки се на наблюденията на господаря Яхве нашият екземпляр е съвършено нов по вида си.
— Страхотно, невероятно! Майка му стара, бе Яхве, всички ще си глътнат езиците. Ехаа…
— Само, че ваше височество има малък проблем. Помните ли контрабандния полет на горили от Солван, който беше заловен от граничните ни стражеви изтребители близо до Гущер3.
— Но това беше толкова отдавна. Да не би да искаш да кажеш че от тях са…
— Боя се че да, ваше светейшество. Някой от бракониерите се е приземил и маймуните са се превърнали в това… хъм… нещо. Но не се притеснявайте гарантирам ви, че това няма да напусне стаята.
Гръз огледа огромния хангар, в който се намираха заедно с щъкащите навсякъде учени и доктори и лицето му се сви на топка от неудовлетворение. Лекарят схвана и веднага се поправи:
— Ъ-ъ-ъ исках да кажа нас тримата.
— А така. — Гръз и Яхве се ухилиха самодоволно.
— Но има и още нещо. Тъй като не успяхме да стимулираме достатъчно мозъчната му кора ще се наложи да го клонираме като същевремено доразвием способностите му още в ембрионален стадий. Предлагам да върнем стария екземпляр на Гущер3, тъй като до утре ще имаме началото на съвсем ново поколение.
4
Органичната машина се раздвижи. Първо погледна едната си ръка после другата, огледа се от високата кушетка, на която лежеше и се опита да стане, но не успя, видя че е вързан за леглото си. Изведнъж почувства пареща тежест в гърдите си, точно под гърлото, но постепено тя започна да се издига нагоре и когато достигна устата му той я отвори и пое първата си глътка въздух. Дробовете го заболяха ужасно и той се загърчи на кревата си, но здравите каиши го държаха да не падне. Изведнъж то видя — странно, шесторъко животно с кожа в цветовете не майски бръмбар, но със снежнобели дрехи се приближаваше към него. Новото същество се загърчи още по силно, полудяло от страх, докато огромното насекомо не положи четирипръстите си длани на челото и гърдите му. После то промълви:
— Здравей, АДАМ. Аз съм Яхве. Твоят Господар.
— Господ… — успя да каже АДАМ и припадна.
5
Първите няколко седмици преминаха в обучението на новия екземпляр в основите на чахтурианския. Беше удивително колко бързо разбираше. Скоро чужденецът беше достигнал доста примитивно, но същевременно задоволително ниво. АДАМ вече беше способен на сравнително добър, елементарен чахтуриански диалог, можеше да брои, а и се справяше прекрасно в компютърните ловни и бойни симулации. АероДихателнаАмортизираща се Машина — прекрасно име за тъй несъвършен индивид.
След първите седмици обаче бившата горила изглеждаше доста тъжна. Гледаше как чахтурианците, с които вече беше свикнал, се суетят около него на малки и големи групички, а след това всички си отиваха и той оставаше сам. В последствие той на няколко пъти се опитваше да сподели това с Яхве и когато най-накрая реши, че са се разбрали Яхве отново го приспа направи му поредната операция и изчезна. Това още повече натъжи АДАМ. Двамата бяха станали близки около обучаването на гущерианина. След пет дена, за негово щастие, той се върна. Но за негова изненада Яхве водеше със себе си най-прекрасното същество, което беше виждал някога. И то като АДАМ имаше две двойки крайници, но беше толкова по нежно и красиво. Кожата на лицето и тялото му беше толкова по-нежна от неговата. Първото нещо, което му се прииска да направи бе да го помирише. Когато обаче се опита да го направи съществото се отдръпна назад.