Храна втора употреба

Репортерът на вестника обаче не спрял дотук. След това установил, че зад собствениците на корпорацията на продукти втора употреба, която притежаваше и магазините, и ресторантите на рециклирани храни, стоят други хора в сянка. Тези истински собственици (също в сянка) държали и комуналния холдинг, който преди няколко години взе на концесия всички градски тоалетни и приватизира пречиствателната станция за отпадни води и сметището. „Вярно е, че оттогава тоалетните бяха ремонтирани и направени като европейски, но е вярно и това, че над 90 процента от стоките, предлагани в магазините и ресторантите на корпорацията, са с произход не от Европа, а от градската канализация.“ — пишете вестникът.

Няма смисъл да ви описвам какво се случи след това в нашия град. Лъскавите магазини и ресторанти фалираха за броени дни и бяха разпродадени на банки-кредитори. Собствениците им потънаха по-надълбоко дори и от канализацията, от която бяха забогатели. Тук-там отново започнаха да никнат старите градски бакалии, хората отново започнаха да пият нашенска бира с кебапчета.

Но гражданите така се срамуваха от това, което бяха консумирали толкова време, че повечето от тях вече избягваха любимата си съвсем доскоро тема за храните втора употреба. И само гордостта им не позволяваше да си признаят, че всички вкупом отдавна са се превърнали в хора втора употреба. А трябваше да го направят. Поне заради децата си…