Светлоликия
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлоликия». Краткое содержание книги:
Направил Светлоликия всичко, каквото му казала бабичката, и отвлякъл невижданата в света красавица. А бабичката чак на другия ден разкрила, че я няма в кулата. Пуснали веднага потеря след Светлоликия.
Видял той, че ги преследват, скрил красавицата в една гора, а сам излязъл срещу потерята. Избил всички, само едного оставил жив, за да има — кой да разкаже за тая битка.
Завел след това Светлоликия красавицата на морския бряг, извадил юздата, извикал морския кон, възседнали го двамата и потеглили през морето. Пътували те, а красавицата все се оглеждала назад — страхувала се да не ги гонят пак.
— От какво се боиш? — попитал я Светлоликия. — Това, което успях да взема на сушата, и в морето ще го опазя. Нека сега да идем да те покажа на един нещастен старец, който загива заради тебе.
— Недей — помолила се красавицата, — страх ме е да не ни сторят зло!
Те продължили пътя си и видели, че човекът плува право срещу тях.
— Ето, старче, погледни, доведох я! — извикал Светлоликия.
Погледнал старецът красавицата и умрял. Погребал го Светлоликия и продължил пътя си.
Излезли най-после двамата на суша. Освободил момъкът морския кон, яхнал своя, качил и красавицата и двамата се отправили към змея.
Невижданата под слънцето красавица казала:
— Измами ме ти мене, водиш ме при змея! Ала чуй какво ще ти кажа: когато пристигнем, ще заварим змея да лежи: ти ме пусни при него, а после шибни коня и се отдалечи. Скрий се някъде наблизо, а на сутринта, когато змеят излезе на лов, ела при мене.
Послушал я Светлоликия. Свалил той от коня красавицата, оставил я при змея, а сам шибнал коня и полетял напред. После се скрил и щом змеят заминал на лов, върнал се при красавицата.
Така заживели двамата: замине ли змеят, идва Светлоликия и прекарва целия ден с красавицата. Надвечер, щом наближи време да се завърне змеят, момъкът излизал и се скривал.
Веднъж змеят казал на красавицата:
— Струва ми се, че тук някъде наблизо е Светлоликия.
— Къде може да бъде? — попитала красавицата. — Сам видя, че той шибна коня си и замина.
— Така е наистина — съгласил се змеят.
На другия ден той отишъл на лов, а Светлоликия пуснал след него стрела и го улучил в рамото. Върнал се змеят ядосан и казал:
— Не, някъде наблизо се крие Светлоликия!
— Нали видя, че той шибна коня и замина! — отвърнала красавицата.
— Така е наистина — съгласил се пак змеят.
Веднъж красавицата попитала змея:
— Кажи ми, къде е душата ти? Нали оставам все сама, искам да я погаля.
— В гредата — отвърнал змеят, но не й казал истината. Украсила тя гредата и дочакала змея.
— Какво е това? — попитал я той.
— Нали ти ми каза, че твоята душа е в нея — радвам й се.
— Ех, ти, глупавичката ми! — засмял се змеят. — Знаеш ли къде е моята душа? Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца, те са душата ми. Ако ги погуби някой, ще умра и аз. Инак никога няма да умра.
Отишъл змеят на лов. Дошъл Светлоликия и красавицата му казала:
— Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Не ги ли убиеш, никога няма да погубиш железния змей.
Заминал Светлоликия отвъд морето, а пътят му минавал през онова царство, откъдето отвлякъл красавицата. А там съседният цар денем и нощем пишел писма до царя, баща на красавицата. Ругаел го и му се подигравал:
— Какъв цар си ти, щом позволи на някакъв скитник да отвлече твоята красавица дъщеря!
Главил се Светлоликия свинар при царя баща. Научил се за тези писма, отишъл при царя и му казал:
— Аз ще отворя война на този цар!
— Как ще направиш това, глупако, когато аз с цялата си войска не се решавам да изляза срещу него? — казал му царят.
— Дайте ми само дванайсет руски воини и дванайсет палатки, останалото аз сам ще направя — рекъл Светлоликия.
Дал му царят дванайсет руски воини и дванайсет палатки и го изпратил.
Тръгнал момъкът с войниците срещу съседния цар. Царят живеел горе в планината, а долу имало клисура. Разпънали те палатките в тази клисура, а Светлоликия се изкачил при царя и му казал:
— Хайде да воюваме, но още сега, в тази минута!
— Не, не сме готови — отвърнал царят.
— Щом не сте готови — казал Светлоликия, — дайте ми тогава писмо, че не можете да воювате с нас.
Дал му царят такова писмо и му рекъл:
— Иди и разпусни войската си, а после остани да ми погостуваш!