Послеслов към „Ромео и Жулиета“

Атмосферата на младост в тази трагедия, на движение и радост от живота, въпреки всичко, се носи и от езиковите изразни средства. Образността в тях е свързана със светлината, със сиянието на звездите, красотата на нощта, на луната, спокойствието и обещанието на зората. Дори пресилените „кончета“ не звучат изкуствено в устата на двамата влюбени.

За това обаяние допринася и чудесният превод на Валери Петров, който ни дава възможност да почувствуваме красотата на Шекспировата трагедия чрез красотата на нашия роден език.