Вълшебният калпак

— Хайде, калпаче, ако можеш, пренеси целия този дом заедно с красавицата и с мене по-далеч оттука!

Щом изрекъл това, къщата се вдигнала и полетяла, накъдето посочил пътникът.

Останала само бабичката в старата колиба. Заживяла си тя пак така бедно, както по-рано.

Върнал се синът от лов и що да види — ни къща, ни жена!

Заплакал беднякът, място не можел да си намери от мъка. Приготвил се за път, взел пушката и тръгнал да търси къщата и жена си.

Вървял той дълго, обикалял и търсил.

А в това време красавицата също плачела и тъгувала за него. Търсил, търсил мъжът, стигнал най-после до едно село и що да види — неговата къща.

Приближил се той, седнал край къщата и заплакал.

Показала се жена му, съгледала го, заплакала и тя и занареждала.

Мъжът казал:

— Иди намери стария ми калпак и ми го хвърли!

Отишла тя, намерила калпака и го хвърлила на мъжа си. Взел той калпака, влязъл в къщи и рекъл:

— Хайде, калпачето ми, зная каква сила имаш, вдигни тази къща и я пренеси пак на старото й място — в нашия двор.

Какво по-лесно от това за калпака? Само след две минути къщата била пренесена на старото й място, в двора, пред колибата на майка му.

Мъжът и жената също били вътре. А онзи лош човек си спял, без да подозира нищо.

Изправил го мъжът на крака, съсякъл го на парчета и го хвърлил на кучетата да го изядат.

Зарадвала се бабичката, като видяла сина си и снахата пак в своя двор, и всички заживели щастливо.