Легенда за арабския астролог
- Автор: Ирвинг Вашингтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Райчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за арабския астролог». Краткое содержание книги:
— В тази посока — казал астрологът — се намира опасността. Приближи се и погледни тайнството на масата.
Абен Хабуз се приближил до масата, наподобяваща шахматна дъска, върху която били наредени дървените фигурки, и за свое удивление забелязал, че всички те се движат. Конете подскачали и танцували, воините размахвали оръжия, чували се далечно биене на барабани и екот на тръби, звън на оръжие и цвилене на жребци, но не по-силно и ясно от жуженето на пчела или муха в сънливото ухо на човек, полегнал на сянка следобед.
— Виж, о кралю — рекъл астрологът, — доказателство, че враговете ти вече са на бойното поле. Те сигурно напредват откъм онези планини през прохода Лопе. Ако искаш да предизвикаш паника и объркване сред тях и да ги накараш да се оттеглят без загуба на жива сила, удари фигурките с края на това вълшебно копие, но ако искаш да предизвикаш силна вражда и кръвопролития помежду им — удари с върха.
Лицето на миролюбивия Абен Хабуз посиняло от злоба. Той сграбчил подобието на копие с трепереща ръка и се затътрил към масата, а бялата му брада се поклащала от злорад смях.
— Сине на Абу Аюб — възкликнал той, — смятам, че е по-добре да се пролее малко кръв.
Казал това и взел да забива магическото копие в някои от дребните фигурки, а други удрял с края, при което първите паднали на дъската като мъртви, а останалите се нахвърлили едни срещу други и започнали да се бият безразборно.
С мъка астрологът успял да удържи ръката на най-миролюбивия сред монарсите и да му попречи да унищожи изцяло враговете си. Най-сетне успял да го убеди да напуснат кулата и да изпратят съгледвачи в планините при прохода Лопе.
Те се завърнали с вестта, че една християнска армия минала през цялата сиера и стигнала почти’ до Гранада, където между воините се появили несъгласия; те обърнали оръжия едни срещу други и след голямо кръвопролитие се оттеглили зад границата.
Абен Хабуз не можел да си намери място от радост, че по този начин се доказали възможностите на талисмана.
— Най-сетне — рекъл той — ще водя спокоен живот и всичките ми врагове ще бъдат в моя власт. О, мъдри сине на Абу Аюб, с какво мога да те наградя за такъв дар?
— Желанията на един стар човек, и то философ, кралю, са малко и прости. Дай ми само необходимите средства да приспособя пещерата, както подобава на една отшелническа обител, и аз ще бъда доволен.
— Колко благородна е скромността на истински мъдрите — възкликнал Абен Хабуз, като тайничко се радвал, колко евтино ще му струва всичко това. Той извикал ковчежника си и му наредил да предостави на Ибрахим колкото пари поиска, за да завърши и обзаведе своята обител.
Тогава астрологът дал нареждания да се изсекат в твърдата скала различни стаи, така че да се образуват поредица помещения, свързани с астрологическата зала; поискал да ги обзаведат с разкошни отоманки и дивани, а стените да се тапицират с най-пищните коприни от Дамаск.
— Аз съм стар човек — казал той — и не мога повече да отморявам кокалите си на каменно ложе, а тези влажни стени трябва да се покрият с нещо.
Построени били и бани, за които доставили всякакви парфюми и ароматични масла.
— Банята — казал той — е необходима, за да противодействува на старческата скованост и да възвърне свежестта и гъвкавостта на снагата, изнурена от учение.
В стаите били окачени безброй сребърни и кристални лампи, които той напълнил с ароматично масло, приготвено по рецептата, открита от него в гробниците на Египет. Маслото имало магическото свойство никога да не се свършва и разпръсквало меко сияние като светлината на деня.
— Светлината на слънцето — казал астрологът — е твърде ярка и силна за очите на един старец, а светлината на лампата е по-подходяща за заниманията на философа.
Ковчежникът на Абен Хабуз се тюхкал, като чувал големите суми, които всекидневно му искали за обзавеждане на пещерата, и се оплакал на монарха. Кралската дума обаче била дадена. Абен Хабуз повдигнал рамене.
— Трябва да проявим търпение — казал той. — Този старец е взел идеята какво трябва да представлява убежището на един философ от вътрешността на пирамидите и огромните египетски развалини. Но всичко има край, така че и обзавеждането на пещерата ще свърши.
Кралят бил прав. Убежището най-сетне било готово и представлявало великолепен подземен дворец.
— Сега вече съм доволен — казал Ибрахим ибн Абу Аюб на ковчежника. — Ще се затворя в своята килия и ще се посветя на учение. Не искам нищо повече, нищо освен някоя дребна утеха, с която да запълвам времето, когато не се занимавам с умствена работа.