Развратителното въздействие на администрацията върху духа

Ако не знаем друго за отражението на тази административна система върху обществената психика, освен присъствието на една клиентела от античен характер около силните и можещите (разните Логофетови, Господинови, Болярови, Банови), то пък за турското влияние и присъствие тука картината е вече много ясна. Ние знаем отражението на спахилъка върху душевността, на тимарските имоти, на чифликчийството, свеждането на обикновения българин до тази толкова употребявана дума „рая“, което в никакъв случай не значи обезправен човек. Той не е обезправен, той е притеснен и неговата деятелност е ограничена, разбира се и от характера на неговото стопанство, защото това стопанство не работи за пазара, то е самозадоволяващо се, затворено, натурално, нестоково стопанство. Него не го свързва нищо с широкия свят (до началото на XVIII в.). Но у него се култивира покорството, съобразяването. У него се създава адмирацията към силния и към богатия човек. Тази адмирация е форма на подчинение.

Трябва да кажа, че горе-долу до Френската т.нар. революция ситуацията в Европа е изравнена. Това, което е в Османската империя, това е в Германия, това е във Франция. Местният феодал може да те арестува и да те затвори в собствения си затвор в замъка за това, за което намери за добре. Тиранията на курфюрстите в Германия е известна. В това отношение тя дава огромно отражение върху живота и върху идеологията на Шилер. С Френската революция и с излизането на преден план на буржоазията се явява идеята, че може да се образува едно държавно начало в изпълнителната власт, което да представлява всички и да бъде в услуга на всички и да третира по един и същи начин всички. От „свобода, братство и равенство“ това е, което е останало като програма на европейската администрация. Наказания за злоупотреба с власт, контрол административната система получава от парламента. Това е идеалният случай. Разбира се, парламентът никога не е контролирал администрацията, нито френският, нито английският. Нито пък някакъв особен контрол е осъществявала съдебната система. Фактически в Европа и в България включително се явява едно ново начало или едно съсловие в съсловието. Буржоазията създава бюрокрацията, създава административното съсловие, което не живее от продукт, не живее от производство, не живее от обмен, не живее от участие в стопанския живот, което в такъв аспект е паразитно, което живее от управлението на страната. И понеже държи управлението, е ясно, че това съсловие много бързо ще се корумпира, както и става. То се корумпира и поради следното — с развитието на административната система то се множи неколкократно и тъй като бюджетът не може да се разширява безкрайно, този бюджет се дели между все повече хора. Това води до една нищожност на съсловието. То е почнало много тържествено, с много високи заплати, невероятни за съвременния човек, докато неговото множене намалява отделния пай на всеки участник.