С фър-фър до Търлата

Колко близко е пустото му робство! А искаме да се мерим със свободните народи!

Колко са ми близки тия места!

Пет години в Техническото училище! Нашите бригади засипаха Метериза и оформиха Младежкия парк. По тия алеи бягахме с хронометър за оценки по физкултура; бягахме и без хронометър — от неудобните часове. По тия алеи задиряхме прочутите хубавици от Братя Миладинови. Още по-рано, като малчугани, с двойна стълба и ортак, брахме липов цвят — да подпомогнем, някак си, оскъдния домашен бюджет. По тия алеи отивах в поредното си ателие…

Колко чирози сме изяли в бирарията на Дунавски кът: като дете — с родители и с лимонада (и с великодушно предоставена родителска бирена пяна); като ерген — с колеги и нещо по-силно; пак с колегите, вече семейни и с децата — за тях с лимонада! С други колеги — от побратимени чуждоземни градове, в името на държавни интереси, но за наша сметка!

Колко Великдена и колко Търли минаха-отминаха! Де ги усетихме, де не!

Великден! Пак има нещо като Търла, но не съвсем — около първи май! Официално не е Търла, а — всенародно веселие, по случай Деня на международната трудова солидарност! Къде ти, по-Великден от тази солидарност! Има мероприятия! Има и детски, ученически маршировки и прочие. Има и обгазявания от румънската Долина на голямата химия, под патронажа на Елена Чаушеско. Навсякъде лази жълта, гъста и лютива мъгла. Началството кашля, но се прави, че няма никаква мъгла — международна солидарност! По простирите с пране — чорапогащите от полимерни тъкани се разпадат като захарен памук на пролетен дъждец, като прозрачните пропагандни и втръснали лозунгаджийски локуми. Никой не вярваше, че Нещо може да се промени — нали отдавна ни бяха изтъргували в Ялта, Техеран и къде ли не…