Лафкадио Хърн, или „Блуждаещият облак“

И все пак, макар да са написани по японски сюжети, разказите на Лафкадио Хърн се отличават от традиционните легенди и предания. Преди всичко поради стремежа му не само да разказва, но и да обяснява. Може би тъкмо това е най-интересното в тях особено за неяпонските читатели, защото произведенията на Лафкадио Хърн, създадени на границата между миналия и настоящия век, и до днес не са загубили стойността си на своеобразен мост между културите на Запада и Изтока.

Красноречива е оценката на литературните критици, че в творчеството на Лафкадио Хърн са съчетани „философската мисъл на Индия, изящният естетизъм на Япония и интерпретаторският дух на западната наука“.

Лафкадио Хърн написва над десет книги за Япония — „Мигове от непозната Япония“ (1894), „Кокоро“ (1896), „Екзотика и ретроспекции“ (1898), „Сред призраците на Япония“ (1899), „Сенките“ (1900), „Японска мозайка“ (1901), „Кайдан: разкази и изследвания върху странни неща“ (1904), „Япония — опит за интерпретация“ (1904) и други. Всяка една от тях е достатъчно интересна, за да бъде прочетена, но може би върхът на неговото творчество са разказите от книгите „Кокоро“ („сърце, душа“), „Японска мозайка“ и „Кайдан“, които са залегнали в основата на това първо българско издание и предлагат увлекателно пътуване в света на японските легенди и предания. А с вещ водач като Лафкадио Хърн то е и много познавателно.

Последвайте го и не му се сърдете за многобройните японски думи, които използва. Още повече, че сам обяснява редица от тях. Японските думи в неговия текст не са натруфен аксесоар за парадиране с „дълбоко познание“, а са естествената реч на този европо-американски чудак, приел Япония не само с ума, но и със сърцето си.