Сеансът

Потиснах желанието си да му обясня истинската причина и му казах само, че съм чел някъде за нея и ми се ще да зная нещо повече.

— Интересува ме как попаднахте точно на тази звезда? — попита той недоверчиво.

— Какво чудно има? Разбирам, че дойдох тук точно преди Коледа, когато всички са много заети…

Той ме прекъсна.

— О, нямам това предвид. Коледа тук. Коледа там. Но защо точно звездата Гено?

— Не зная — отвърнах, без да мисля. Започнах да разбирам как се е чувствувала бабичката, когато я разпитвах за сънищата й.

— Ще ви кажа — продължи астрономът. — Звездата Гено се намираше в Млечния път. Намираше се…

Повдигнах вежди.

— Само че за последен път е била отбелязана в 1920 година. Картите на звездния небосвод, които излязоха по-късно, вече не регистрираха тази звезда. Интересно, нали?

Преглътнах на сухо.

— И най-интересното е, че може би тази звезда е била унищожена от ядрен взрив. Казвам, може би, защото нямаме точни доказателства. Наблюденията през следващите години показаха определени признаци за ядрено разрушение. Но това бе установено по-късно. Както знаете, през 1920 година нямахме и понятие от ядрен взрив. Естествено може и да се заблуждаваме… Изменение на чувствителността на филмите в лабораторията и т.н. Факт обаче е, че звездата Гено е изчезнала от Млечния път и никога повече няма да се появи там. Защо — и до днес никой не знае. Останалото са предположения, включително и хипотезата, която ви представих. Затова ме интересува как така се сетихте точно за тази звезда — завърши той.