История с облаци

От прозореца на кулата си, Гадателят Аршал примижа към залязващото слънце и хвърли един поглед към облаците. Посланието, което прочете в тях не му хареса. Той сбръчи вежди.

— Да-а-а, ще трябва да ви поразместя малко, братлета.

Концентрира се и по тялото му премина тръпка. Лицето му почервеня, очите му изпъкнаха от орбитите си и облаците се поместиха. А върховете на тополите отново не потрепваха. Скоро гадателят се отпусна, дишането му се върна към нормалният си ритъм. Той огледа доволен небето и си каза, че вече е готов за сутрешното си предсказание.