33 години таму назад

Аташето скочи с учудваща за корпулентноста му пъргавина, сграби ме без предупреждение и ме замачка върху огромния си торс. Започна да ме души. Устата ми беше затъкната от огромните спиртосани мустаки; мляскаше ме страстно, противно на всички алинеи и клаузи от Варшавския договор; всичко по мене пращеше.

После ли? Какво после — половин час отлепях ордени и медали…