Чешитите от моя град
- Автор: Петров Велимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чешитите от моя град». Краткое содержание книги:
Най-страшни от спомените му са последните редове, в които картинно описва съдбата на последните останали от ботевата чета. Как българите — селяни от Шипково, ги предавали, а турци ги приютявали и спасявали. Объркан свят! По този повод разказвал, как и през 1887-а, при кървавата разпра между русофоби и русофили в Силистра и Русе, а той — Околийски началник, си спасил кожата, като пак турчин табанжия (кожар) го крил дълго между волските и биволски кожи, които никой не смеел да доближи заради вонята им.
Ооо, за Никола Обретенов може да се напише цял том…
Сещам се за Филип Тотю (Тодор Тодоров Станчев) — Хвърковатия хайдутин. Прозвището му на турски било Катил — убиец; нещо като сегашните килъри. Не му е много чист косъма по тази част; лежал в румънските затвори с години, за убийства и грабежи, докато прегърнал революционните идеи. Турците треперели само като го видели и бягали панически. Има записани невероятни разкази на уж-очевидци:
Видели го, когато ядел печено ягне под зелено дърво, изгърмели отгоре му неколко пъти, а той пие червено вино с голем котел, който вдигал с едната си ръка, и нищо не искал да знае. Най-после, както си стоял, подхвръкнал от земята, достигнал до върха на високото дърво, откъснал едно клонче и пак се спуснал на местото си!
По друг повод:
Изпразни своята буйлия пушка при Върбовка, и после (след) два месеца време си кривеше вече калпака из ромънските волни кръчми, като че ли не бе ставало нищо.
Тия разкази са плод на вярването, че Филип Тотю е Хвъркат змей…
Ами… за кого по-напред от Великите ми съграждани да пиша. Щом са положени в Пантеона, значи са Особени, Нестандартни и Оригинални — Чешити!
Ще започна фейлетона и докъдето стигне… поне до Хасково! То и там сигурно са едни чешити, щом са измислили такъв чешитски конкурс. Кой ли ще им уйдиса, освен такива чешити като мене!
Чешити от всички страни — съединявайте се!
Наздраве!
Допълнение: Сега, две години по-късно от написването на горния текст, който впрочем не достигна адреса си, така и подозирах — по причина на тяхна, хасковска, грешка в обявяване на регламента — текстът да е до трийсет реда и по-лековат откъм тълкуване на „чешити“. Та, две години по-късно — виждам, че винаги един и същ исторически материал може да се погледне от различни ъгли и да се провидят през историческата мъгла нови тълкувания. Сега нучих за себе си, то и преди имаше подозрения, че черепът на Караджата съхранен от Баба Тонка, не е истинският — не е Той! В науката няма това-онова! Няма ли твърдо научно доказа-телство за нещо — значи не е то; докато се докаже.
Материалът беше отпечатан в Русе, във вестник УТРО, за Деня на Будителите и посрещнат с голям интерес.
Горният текст стана и повод за едно симпатично, задочно познанство с една нестандартна и на всичкото отгоре и талантлива, всестранно развита личност: Янко Митев — Kuklara, от Хасково. Той е пенкелер културтрегер на Хасково и съгражданите му само могат да се гордеят с него. Кукловод по професия, автор на пиеси, които сам поставя като режисьор, инициатор на градски мероприятия и прочие будителски дейности. Хасковски чешит! Все се каним да се срещнем на живо, но не би…