Двете кьошета

Румянката не пуши, обича да гледа на кафе, на приятели, докато си посръбваме нещо по-така… Щерката Теодора, библиотекарка в Градската — ни дос-тавя най-новото, появило се на хоризонта. Зетя Евгени свири на фагот в Операта, допечелва от коли и каквото друго падне, бъркат го физиономически с титуляра от Бар Чиърс — Сам, симпатяга!

Сега Двете кьошета е завладян от пришълци — не извънземни, а напротив — твърде земни и бизнес-ориентирани. Въртят пари, малко повечко червени, но иначе — зелени; строят къщи с кулички и пъстреещи веранди. Да са живи и здрави!

От Моето си кьоше, търся с поглед по покрива на Другото кьоше новото люпило кукумявчета. Пълнолуние. Капандурът и билото на покрива са сумрачен силует, изрязан от светлика на небесния мрамор. Ето ги… подредени като за вечерна проверка — майката… и малките… само тринки!

Иначе… колкото и да търся с поглед, кьошетата са си само две! Двете кьошета!