Овчарова жалба

Дядо Вълю свърши разказа си. Замълчахме и двама и станахме да си ходим. Припадна здрач. Душата ми беше препълнена с картините на чудния разказ. Черковната глухо шумеше. И мене ми се струваше, че виждам приведената фигура на майката да пълзи по сипеите, стори ми се, че чувам отчаяния й вик.

Черковната шумеше. Сякаш тя разказваше скръбната и горка повест на овчаровата тъга.