Джими Хейз и Мюриъл

Граничарите извървяха петдесет ярда в същата посока. Там в една хлътнатина, с пушка все още насочена към тримата, лежеше още един скелет. Това е било битка за взаимно изтребване. По нищо не можеше да се определи самоличността на този самотен боец. Облеклото му, над което яко се бяха потрудили природните стихии, можеше да бъде облекло на всеки фермер или каубой.

— Някакъв каубой, когото са сгащили самичък — каза Манинг. — Браво, момче! Здравата им е припарило под задниците, преди да му видят сметката.

И в същия миг изпод парцалетините на мъртвеца излази рогата жаба с избеляла червена панделчица на шията и чучна на рамото на своя отдавна издъхнал стопанин. Безмълвно тя разказа случилото се с неопитния младеж и бързоногия му сив петнист кон — как те, хукнали да преследват бандитите, са изпреварили другарите си и как младежът е загинал за честта на своя отряд.

Граничарите се скупчиха около скелета и като по даден знак от устата им се изтръгна адски рев. Това беше и опело, и надгробно слово, и епитафия, и победен химн. Странен реквием над праха на падналия другар, ще кажете вие, но ако Джими Хейз го беше чул, той щеше да го разбере напълно.