Преобразяването на Мартин Бърни

Пороят негодувание, който се изля от Бърни, търсеше своя чисто физически израз. Носът на обувката му се устреми към бъдещия резач на въжета и го събори от камъка.

Тони стана и хукна да бяга. За пореден път му се налагаше да отнесе вендетата си към архива на възможните, но осуетени начинания. Той подмина лодката, но продължи да тича нататък, все по-далеч и по-далеч, защото по обясними причини се боеше да остане.

Дишайки дълбоко, Бърни известно време наблюдаваше как доскорошният му съучастник в заговора изчезва в далечината. После също пое по своя път с лице, обърнато по посока към Бронкс.

Зад него се стелеше диря от зловонен, отвратителен и гибелен дим, който обвиваше душата му в покой и прогонваше птичките край пътя в най-дълбоките гъсталаци.