Рози, хитрост и романтика

Свирукане и тропот по вратата известиха пристигането на Сами Браун.

Рейвънъл се усмихна отново. Дори Сами бе докоснат от ярките лъчи на Възродената романтика. Сами, със своите контешки дрехи, с иглата си във форма на подкова, с розовобузото си лице, с баналния си език и необяснимото си възхищение от Рейвънъл служеше като превъзходен контраст за новия, невидим посетител в мрачната обител на поета.

Гостът отиде до своето любимо място край прозореца и погледна навън през прашния листак на градината. После погледна часовника си и бързо се изправи.

— О, Боже! — възкликна той. — Четири и двайсет! Не мога да остана, старче. Имам среща в 4.30.

— Тогава защо дойде — попита Рейвънъл саркастично, — когато имаш ангажимент по това време? Мислех, че вие, бизнесмените, по-добре се оправяте с минутите и секундите.

Сами спря на вратата и се изчерви.

— Истината, Рейви — обясни той като на клиент, чиято сметка е излязла на червено, — е, че не знаех това преди да дойда. Ще ти кажа, старче. В оная стара къща отсреща има едно страхотно момиче, по което съм хлътнал, Всъщност, ще бъда откровен до край — ние сме сгодени. Нейният старец каза „не“, но това не може да ни спре. Той я държи затворена. Оттук аз виждам прозореца на Едит. Тя ми дава знак, когато отива да пазарува, и така се срещаме. Днес срещата ни е в четири и половина. Може би трябваше да ти кажа по-рано, но се надявам да не ми се сърдиш. До скоро.

— А какъв е тоя „знак“, както ти го нарече? — попита Рейвънъл, чиято усмивка малко бе помръкнала.

— Рози — отвърна Сами кратко. — Днес има четири. Означава, че ще се срещнем в четири часа на ъгъла на Бродуей и Двадесет и трета.