Сън в лятна пещ

„Мило мое мъжленце,

Току-що получих писмото ти, в което ни караш да останем още един месец… Кашлицата на Рита почти мина.

… Джони съвсем подивя — същинско индианче… Това е спасение и за двете деца… толкова много се трудиш, но аз зная, че едва ли изкарваш достатъчно, за да стоим тук така дълго… най-добрият човек, когото аз… ти винаги твърдиш, че обичаш града през лятото… толкова обичаше да ловиш пъстърва… и всичко заради нашето здраве и щастие… бих се прибрала, но на дечурлигата така добре им понася тук… Вчера следобед се изкачих на Комина — на същото място, където ти окичи главата ми с венец от рози… накрай света… когато ми каза, че искаш да бъдеш мой верен рицар — петнадесет години оттогава, мили, представяш ли си! — и винаги ще си останеш такъв за мен… винаги, винаги.