Изчезналият марсиански град
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Год: Эксмо
- ISBN: 978-5-699-56863-5
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изчезналият марсиански град». Краткое содержание книги:
После, без дума да отрони, жената се качи на яхтата и седна отпред, като носово украшение, което си знае мястото и цената.
Мигът мълчание отмина.
Арънсън проследи с пръст печатния списък на гостите.
— Актьорът, една красива жена — и освен това актриса, ловецът, поетът, съпругата на поета, капитанът на ракета, бившият техник… Всички са на борда!
На кърмата на своя просторен кораб Арънсън разгърна карти.
— Дами и господа! — каза той. Предстои ни нещо повече от четиридневен гуляй, увеселение или екскурзия. Предстои ни Търсене!
Той изчака лицата им да се озарят и да погледнат картите през неговите очи, после продължи:
— Ние търсим прословутия изчезнал марсиански град, наричан някога Диа-Сао. Наричали са го и „Съдбовния Град“. Има нещо зловещо, свързано с него. Жителите му са избягали като от чума и той опустял. Все така пуст е той и сега, векове по-късно…
— През последните петнадесет години — намеси се капитан Уайлдър — ние изследвахме, нанесохме на карти и описахме в каталози всеки метър от повърхността на Марс. Не можеше да не забележим град с такива размери, за какъвто говорите вие.
— Вярно е — отговори Арънсън. — Но вашите данни са събирани от въздух и по земя. Вие не сте я изследвали по воден път! Защото досега каналите бяха сухи. А сега ще следваме новите води, запълнили и последния канал, и ще стигнем там, където са отивали корабите в стари времена, така ще видим най-последната новост, която трябва да се открие на Марс. И някъде по пътя — продължи богаташът, — а това е толкова сигурно, колкото че дишаме, ние ще открием най-красивия, най-фантастичния, най-ужасния град в историята на този древен свят. А влезем ли в този град — кой знае? — може и да открием причината, поради която марсианците са побегнали с вопли от него преди десет хиляди години, както разправят легендите.
Мълчание. После:
— Браво! Чудесно! — И поетът раздруса ръката на стареца.
— А в този град — обади се Ейкънс, ловецът — дали няма да има оръжия, каквито никога не са били виждани?
— Напълно е възможно, сър.
— Много добре — ловецът притисна огнестрела си. — Вече беше почнало да става скучно — какви ли не зверове съм стрелял на Земята, не остана нищо непознато, и дойдох тук да търся по-нови, по-хубави, по-опасни хищници от всякакви видове и размери. И освен това — нови оръжия! Какво повече може да иска човек?
И той запрати сребристо-синкавата пушка зад борда. Тя с бълбукане потъна в чистата вода.
— Хайде вече да се махаме оттук!
— Хайде наистина — кимна Арънсън. — Да тръгваме.
И той натисна бутона, който задвижваше яхтата.
И водата понесе яхтата.
И яхтата заплава нататък, накъдето сочеше покойната бледост на Кара Корели — към отвъдното.
Поетът отвори първата бутилка, шампанско. Тапата гръмна. Единствено ловецът не подскочи.
Яхтата плаваше равномерно ден и нощ. Откриха някакви древни развалини и сред тях вечеряха и пиха вино, внесено от Земята през сто милиона мили. Отбелязаха, че виното добре е понесло пътуването.
С виното бе поднесен поетът, а след леката порция поет — сън на борда на яхтата, която напредваше в търсене на Града, който още не се разкриваше.
В три часа през нощта неспокоен, несвикнал с тежестта на планетата, която теглеше цялото му тяло и не го освобождаваше да заспи, Уайлдър излезе на задната палуба и там завари актрисата.
Тя гледаше как вълните се плъзгат край яхтата в мрачни откровения и прозрения.
Той седна до нея и мислено й зададе въпрос.
Също така безмълвно Кара Корели си зададе същия въпрос и отговори:
— Аз съм тук, на Марс, защото неотдавна за първи път в живота ми един мъж ми каза истината.
Тя очакваше може би Уайлдър да изрази учудване, но той мълчеше. Яхтата се носеше като в поток беззвучно маело.
— Аз съм красива жена. Цял живот съм била красива. А това означава, че от самото начало хората ме лъжеха просто защото искаха да бъдат с мен. Израснах, заобиколена от неистините на мъже, жени, деца, които не искаха да предизвикат недоволството ми. Както е казано: Намуси ли се красавицата, светът потреперва.
Виждали ли сте някога красива жена, заобиколена от мъже и как те кимат ли, кимат? Чували ли сте смеха им? Мъжете все се смеят, каквото и да каже една красива жена. Ще се ненавиждат за това, но ще продължават да се усмихват, да казват „не“ вместо „да“ и „да“ вместо „не“.