Цялото лято в един ден

— Какво?

— Още е в килера, където я заключихме.

— Марго.

Стояха като набити в пода колове. Спогледаха се и извърнаха очи. Озърнаха се към света навън, потънал под безкрайния дъжд. Не можеха да се погледнат в очите. Лицата им бяха сериозни и бледи. Сведоха очи към краката и ръцете си.

— Марго.

— Е…? — обади се едно от момичетата.

Никой не помръдна.

— Давайте — прошепна момичето. Тръгнаха бавно по коридора сред звука на студения дъжд. Свиха през вратата на стаята под грохота на бурята и гръмотевиците; мълнии играеха по лицата им, сини и ужасни. Бавно отидоха до килера и застанаха край вратата.

Отвътре не се чуваше нищо.

Отключиха още по-бавно и пуснаха Марго.