Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Гласът отново замря.
— „Две-три“! Говори „Шести“. Докладвай за ситуацията! Край.
Тишина.
— „Дриймленд“, говори „Виктор шест“. Засичате ли „Две-три“? Край.
— „Виктор шест“, говори кулата „Дриймленд“. Незабавно се прибирайте в базата. Упражнението приключи. Всички самолети да се приготвят за кацане. Ще изчакате в кабините, докато получите разрешение от охраната. Край.
— Искам да знам какво става с „Две-три“. Край.
— Изгубихме го от екраните. Започваме операция по издирване. Изпълнявайте заповедта. И прекратете радиовръзката. Край.
Тук записът приключваше. Кели поседя неподвижно, замислена върху чутото. Името „Дриймленд“ й беше добре познато. Отново се върна към писмото на Симънс.
„Кели, зная точно какво си мислиш. Може да е капан, като онзи, който ти устроиха тогава. Но ще ти кажа, че разговарях с един приятел от тукашната военновъздушна база. Каза ми, че небето над базата Нелис е най-забраненото въздушно пространство в цялата страна, дори повече от това над Белия дом. Каза ми също, че по време на подобни учения пилотите нерядко използвали краткия път през забранената зона, за да получат тактическо преимущество. Ако този пилот се е озовал над Езерото на конярите (Зона 51) или е пресичал в непосредствена близост, може да е зърнал нещо, което не е трябвало да вижда. Всъщност, изглежда е станало точно това.
Кели, познаваш ме добре. Смятам да отскоча до там и да се поогледам. Дори и да не надуша нищо, все ще събера достатъчно материал за някоя статия, посветена на базата край Езерото на конярите. Може би от «Текникъл» ще се съгласят да я вземат.
Ще бъда там в нощта на девети. Което означава, че на десети вече трябва да съм се върнал. Не смятам да се мотая повече от необходимото. Значи каквото и да се случи, до вечерта на десети ще гледам да ти позвъня. Дори и да не успея да се прибера, ще оставя съобщение на телефонния си секретар.
Зная, че всичко това звучи мелодраматично, но когато загазих в Салвадор — място, от което в наши дни никой не се интересува — единственото, което ме спаси, бе фактът, че другаде очакваха обаждането ми. Инак онези копелдаци да ме бяха смазали от бой заради всичко, което надуших. Така че, ако не чуеш гласа ми до девет сутринта на десети, значи са ме спипали. Предполагам, че знаеш как да постъпиш. Дължиш ми го, приятелче!
Пожелай ми късмет. Между другото, ако нещо се случи с мен — трам-трам-тарарам — разполагаш с копие от записа, писмото и ключ от апартамента, който също е в плика.