Поради липса на работа
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поради липса на работа». Краткое содержание книги:
Слоболд успя само да се усмихне глуповато.
— Но това няма значение вече — каза Белис. — Особено след като Егриш заяви, че иска да ти благодари лично.
Той тихо затвори вратата след себе си.
Слоболд остана дълго време загледан в затворената врата. После докосна с ръка стодоларовите банкноти, прибрани в джоба му.
— Но това е просто смешно — каза си той. После бързо заключи входната врата. Хукна към задната, заключи и нея, и постави резето. После си запали една пура.
— Направо смешно — произнесе на глас той. Навън беше ясен ден. Той се усмихна на страховете си и загаси непотребното му осветление.
Чу лек шум зад себе си.
Пурата се изплъзна от пръстите му, но Слоболд не помръдна. Не издаде и звук, макар че всеки нерв по тялото му трепереше.
— Здравейте, господин Слоболд — произнесе един глас. Слоболд още не можеше да се помръдне там, в ярко осветената си от дневната светлина работилница.
— Искаме да ви благодарим за идеално свършената работа — каза гласът. — Всички ние ви благодарим.
Слоболд разбра, че ако не погледне, ще подлудее. Нямаше нищо по-лошо от това да не поглеждаш. Той започна бавно да се извръща.
— Клиш каза, че можем да дойдем — каза гласът. — Клиш каза, че вие ще бъдете първият, който ще ни види. През деня.
Слоболд завърши извръщането и погледна. Там беше Егриш и останалите. Не носеха премените.
Не носеха премените Пък и как ли биха могли, когато нямаха тела? Четири гигантски глави плуваха пред очите му. Глави ли? Да, предполагаше, че безформените, издути неща са глави.
В тях имаше нещо странно познато.
За миг Слоболд се опита отчаяно да се убеди, че халюцинира. Не може да ги е срещал преди, казваше си той. Белис каза, че те идват от Тъмното. Живеели и работели в тъмнината. Никога не са имали дрехи и никога няма да им потрябват…
Тогава Слоболд си спомни. Беше ги виждал веднъж преди. В един особено лош сън.
Те бяха кошмари.
„Напълно разбираемо — помисли той объркан. — Отдавна трябваше да се случи всъщност. Като си помисли човек… Защо кошмарите да се ограничават и да се явяват само през нощта? Денят е огромна и неразработена област, много часове, които могат да бъдат оползотворени.“
Господин Белис бе учредил дневен клон за кошмари и ето ги тук.
Но за какво бяха онези премени? Чак сега Слоболд се досети какво всъщност беше шил. И това вече му дойде в повече. Умът му се замята, затрепери, заизвива. Обикновената лудост му се струваше лелеяна мечта пред това, което преживяваше.
— Сега си тръгваме — каза Егриш. — Светлината все още ни пречи.
Слоболд видя как фантастичните глави се приближават.
— Благодарим ви за маските за сън. Стават ни идеално.
Слоболд припадна.
— Пак ще се видим — каза му Егриш.