Син кон, танцуващи планини [bg]

— Но тя принадлежи на Хаос!

— Е, и? Не сме уточнявали такива правила. Ти си на ход.

— Трябва да си помисля — отвърна Сухай. — И то хубавичко…

— Можеш да вземеш дъската със себе си — предложи му Дуоркин. — Ще я донесеш утре вечер.

— Утре съм зает. Може би вдругиден?

— Тогава пък аз съм зает. Какво ще кажеш за след три дни?

— Става. Е, ще се видим!

— Лека нощ!

За няколко секунди ме ослепи ярък блясък и ме оглуши тътен. След това внезапно усетих поривите на дъжда и вятъра. Когато зрението ми се проясни видях, че пещерата е опустяла. Заобиколих гребена на планината и тръгнах обратно към лагера, а по петите неуморно ме следваше дъждът. Пътеката вече беше успяла да се разшири.

На разсъмване се надигнах и закусих, докато чаках Шаск да се размърда. Нощното приключение изобщо не ми приличаше на сън.

— Слушай, Шаск — попитах коня си малко по-късно, — знаеш ли какво е адско препускане?

— Чувал съм — отвърна той, — че това е таен способ за преодоляване на огромни разстояния за кратко време — използват го в кралския дом на Амбър. Казват, че е опасно за психическото здраве на благородните коне.

— Смятам, че си извънредно стабилно същество — и в емоционално, и в интелектуално отношение.

— Ами, благодаря, ако това беше комплимент… Но защо сме се разбързали толкова?

— Ти проспа доста събития — отбелязах аз. — Оказва се, че ме очаква среща с банда отражения — ако, разбира се, успея да ги заваря преди да са изчезнали.

— Е, щом е такава работата…

— Приятелю, ще участваме в надбягване, наградата в което е златно цукало. Тъй че ставай и бъди кон!