Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
И понеже не му беше в кръвта да губи време в размисли, Улф се захвана делово с предстоящата му задача. Първо, трябваше да остави надежден човек в двореца за времето на неговото отсъствие. Не искаше да се повтори онова, което беше станало при първото му излизане отвъд границите на собствения му свят. Тогава, след завръщането си, беше заварил друг Повелител на своето място. Имаше само един, който би изпълнил достойно подобна задача и на когото той можеше да се довери безусловно. Това беше Кикаха (роден като Пол Янус Финеган в Тер От, Индиана, Земята). Човекът дал му рога, с помощта на който бе успял да се върне тук. И отново същият, който му бе оказал неоценима помощ във възстановяването на предишното му положение.
Рогът!
С негова помощ той можеше да открие света на Уризен и да отвори врата в него! Улф се отправи през пода от хризопрас към стената и дръпна надолу част от нея, изработена във формата на гигантска орлица, подобна на онези които бе създал на своята планета. И в същия миг дъхът му спря. Скритият в това известно само на него скривалище рог, беше изчезнал. Кухината, в която саморъчно го бе поставил преди време, беше празна.
Значи Уризен не само беше отвлякъл Хризеис, но и му бе откраднал древния Рог на Шамбаримен!
Така да бъде. Улф можеше да плаче за загубата на Хризеис, но не би прахосал и секунда в безполезна печал по загубата на един предмет, колкото и скъпоценен да беше той.
Мина бързо през залите, отбелязвайки, че нито една от алармените инсталации не се беше задействала. Всички мълчаха, сякаш днес бе поредният ден от безметежното съществуване, възцарило се след като Улф си бе възвърнал двореца на върха на този свят. Усети през тялото му да минава тръпка. Винаги се беше страхувал от баща си. И сега, когато беше получил свидетелство за огромната мощ, която той държеше в ръцете си, Улф се страхуваше дори още повече. Но не дотолкова, че да не тръгне по следите му. Щеше да го открие и убие или щеше да умре, опитвайки се да го направи.
Той седна пред огромен пулт с формата на пагода в една от огромните зали, натъпкани с техника и средства за дистанционно управление на различни апарати. Включи устройството, което щеше автоматично да му покаже в предварително програмиран ред картини от различни места на планетата, където беше монтирал видеокамери. Ставаше дума за десет хиляди подобни камери, разположени на четирите нива и маскирани в скали и дървета. Предназначението им беше да го държат в течение на всичко, което ставаше в различни ключови зони на планетата. Той остана пред екрана цели два часа, докато пред очите му оживяваха различни картини. Знаейки много добре, че това може да продължи с дни наред, той въведе образа на Кикаха и остави устройството да го открие само. Ако това станеше, екранът щеше да остане включен към съответната камера и Улф щеше да бъде предупреден.
Следващата му стъпка беше да активира още десет наблюдателни конзоли. Те започнаха автоматично сканиране на паралелните вселени със задачата да открият и идентифицират всички. Данните, с които разполагаше бяха отпреди седемдесет години, което означаваше, че старата бройка от хиляда и осем свята, сигурно щеше съществено да бъде коригирана. Улф се интересуваше именно от допълненията. Уризен отдавна вече не обитаваше света на Гардазринта, където бе израснал и Улф заедно с многото си братя, сестри и братовчеди. Всъщност Уризен, който се уморяваше от своите светове като разглезено дете от играчките си, се беше премествал три пъти след напускането на Гардазринта. Можеше да се очаква, че сега живееше в четвърти свят и именно той трябваше да бъде идентифициран, преди да се проникне в него.
Но дори след като операцията по локализиране завършеше, той пак щеше да изпитва несигурност дали вселената на баща му е била открита. Защото, когато една вселена е изцяло запечатана, тя е неоткриваема. На практика, вселените се откриваха само чрез „вратите“ си, тъй като всяка от тях излъчваше на уникална честота. Ако Уризен бе решил да затрудни максимално задачата на Улф, той можеше да инсталира пулсираща врата. Тя щеше да се отваря през равни или случайни интервали, според избора на Уризен. И ако се случеше да не бъде отворена в момента, когато скенерът на Улф претърсваше конкретния „паралелен коридор“, щеше да си остане скрита. Скенерите щяха да съобщят, че въпросната зона е празна.