Бурятска приказка (Бурятска приказка)

Взел Църен едно гърне, отишъл при ловеца и скоро се върнал с въглени. Людете разпалили огньове, огрели се и си сготвили храна.

Повикал хан Санад момъка и сърдито го запитал:

— Ти, като си знаел как да се донесе огън, защо мълча досега?

Църен се объркал:

— Ами че и самият аз не знаех — заоправдавал се той.

— Тогава, кажи кой те научи?

— Старият ми баща, когото пожалих и не погубих.

— А сега къде е баща ти? — попитал ханът.

През целия път съм го возил в мях върху гърба на коня.

— Доведи го!

Дошъл старецът и паднал в нозете на жестокия хан. Всички мислели, че той ще го погуби. Но хан Санад му се поклонил и му рекъл пред насъбралия се народ:

— Ти ми показа колко несправедлив съм бил към старите хора. От днес отменям заповедта си, защото разбрах, че старците със своята мъдрост могат да бъдат много полезни. Не се крий вече в меха! Отсега нататък твоят кон ще върви редом с моя и двете ми уши ще слушат мъдростта, която се лее от устата ти.