Приказка за ловеца и за големия орел
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за ловеца и за големия орел». Краткое содержание книги:
Изплашил се момъкът и изтичал право при жена си.
— Е, какво, обязди ли коня? — попитала то тя.
— Баща ти все пак утре ще ме изяде!
Станали през нощта двамата и напуснали къщата. Хукнали, колкото им сили държат.
На сутринта змеят разбрал, че са избягали, и тръгнал да ги гони. Бегълците все тичали.
— Я се обърни да видиш дали не ни гони някой — казала жената. Момъкът се обърнал и рекъл:
— Вижда се нещо голямо колкото муха.
Превърнала се жената на нива, а мъжът на жътвар. Превива гръб жътварят, жъне, пот тече от него.
Приближил се змеят и го попитал:
— Минавали ли са оттук момък и девойка?
— Цял ден жъна, пот тече от мене, минувачите ли ще гледам? — отговорил жътварят. — Никого не съм виждал.
Върнал се змеят обратно.
Превърнала се пак нивата на девойка, а жътварят — на момък и двамата продължили по-нататък.
Дошъл си змеят в къщи и се оплакал на жена си:
— Никого не намерих!
— Никого ли не срещна по пътя? — попитала го жената.
— Как не: на едно място видях нива и един жътвар я жънеше. Отидох при него, попитах го, но той не бил виждал никого.
— Че това са били дъщеря ти и зет ти — казала жената на змея.
Тръгнал пак змеят след бегълците.
Дъщерята на змея казала на мъжа си:
— Я се обърни да видиш дали не идва някой!
— Вижда се нещо голямо колкото муха — казал мъжът.
— Това е баща ми.
Превърнала се девойката на непроходима гора — слънчев лъч не можел да проникне в девствените й недра, — а момъкът на старец; броди старецът край гората и събира съчки.
Приближил се змеят до него и го попитал:
— Не са ли минавали оттук момък и девойка?
— Кълна се в тази гора, че откак е израсла, друг освен тебе тук не е идвал. Аз съм стар и на мене минувачите не ми трябват.
Обърнал се змеят и поел към къщи.
Станала гората пак девойка, а старецът — момък и двамата продължили своя път.
А змеят се завърнал в къщи.
— Е, не можа ли да ги стигнеш, не ги ли хвана? — попитала го жена му.
— Не — отговорил змеят, — никой не ги е виждал. По пътя срещнах само един старец — събираше съчки край една гора; никого другиго не видях.
— Ах, ти, глупако! Тази гора е била дъщеря ти, а старецът — твоят зет! Сега и аз ще дойда, ще видим дали ще ни избягат.
Метнали се те на конете и препуснали.
Бързали бегълците, но змеят и жена му почнали да ги настигат. Девойката казала:
— Я се обърни да видиш дали не ни гони някой.
Обърнал се момъкът и рекъл:
— Вижда се нещо колкото муха.
— Това е баща ми — казала девойката и се обърнала. Гледа — двама души са. — И майка ми е с него. Сега вече не можем се отърва.
Превърнала се девойката на бездънно езеро, а момъкът — на патица.
Приближили се змеят и жена му, гледат — пред тях блести езеро, а в него плува патица. Навела се жената на змея и започнала да пие водата на езерото — цялото езеро искала да пресуши. Почнал да пие и змеят. Пили, пили, докато се пръснали.
Превърнало се езерото пак на девойка, а патицата — на момък, прегърнали се двамата и се целунали от радост. После възседнали конете на змея и жена му и отишли при бащата на момъка.