Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака». Краткое содержание книги:
Тя освободила всичките си слуги и сама го облякла и нагиздила.
После го хванала подръка и излязла на разходка с него.
Изплашили се слугите, като разбрали, че това е техният господар, и си помислили, че той ще ги разгони всичките. А той не се разсърдил и не ги изгонил. Тръгнал да разглежда стаите.
Гледа — в една стая виси люлка, а в нея златокъдро момченце. Пламнал той от гняв, хванал се за кинжала и искал да убие жена си. Но изведнъж си спомнил умната приказка на онзи човек — да помисли, преди да посегне да убива. Замислил се той и си спомнил какво му казал юнакът за златния пояс, който той изпратил на жена си.
Спомнил си той всичко и разбрал, че от този пояс се е родило на жена му златокъдрото момченце.
Дошла жена му и казала:
— Всичко това си спечелил ти. Помниш ли как ми изпрати трите гранатови камъка и златния пояс? Целия този град и двореца построих само с половината от единия чуден камък. А другите два и половина стоят непобутнати: толкова са скъпи, че никой не може да ги купи.
Мъжът се зарадвал. Заживели си те доволни и щастливи. Веднъж жената казала:
— Покани на гости баща ми.
— Добре — отговорил мъжът.
Извели от стадото бял кон, турили му сребърна юзда, оседлали го със сребърно седло, пременили един слуга в бяла черкезка и го изпратили да покани на гости царя-баща, като му поръчали:
— Не казвай на никого по пътя, а и на самия цар не казвай, че си наш слуга. Кажи му само: „Вашият зет ме помоли да ви поканя на гости у него“.
Пристигнал слугата при царя и му казал:
— Вашият зет ви кани да му отидете на гости.
Засмял се само царят и рекъл на слугата:
— Не те ли е срам, юначе, да предаваш заръката на този нещастен сиромах? Как се е осмелил той да кани мене, царя, на гости?!
Върнал се слугата и разказал как го е приел царят. На другия ден взели от стадото червен кон, оседлали го със златно седло, облекли слугата в златни дрехи и го изпратили при царя. Слугата се явил пред царя и му казал:
— Царю честити! Вашият зет ви кани да му отидете на гости.
Царицата рекла на царя:
— Да му отидем на гости. Ще вземем свои слуги и ядене, ще го извикаме в полето, ще му дадем пари, зет ни е все пак.
Върнал се слугата и съобщил на господарите си:
— Така и така, царят идва със свое ядене.
По пътя царят видял стадата овце и попитал:
— Чии са тези овце?
Казали му името на неговия зет.
По-нататък гледа — пасат стада коне. Попитал пак:
— Чии са тези стада?
Отново му назовали името на неговия зет.
Погледнал царят стадото, заповядал да хвърлят яденето, което бил взел, върнал и всичките си слуги и казал:
— Изглежда, че зет ми е забогатял. Срамота е да отивам при него със свое ядене и със слуги.
Пристигнал той и що да види — приказен град, а сред града — дворец. На балкона стои дъщеря му с мъжа си.
Качили се царят и царицата горе, прегърнали и целунали дъщеря си и зет си. Дъщерята ги попитала:
— Защо не искахте да дойдете у нас? За унижение ли го смятахте?
Влезли в залата.
Масата била отрупана с ястия, и то какви — царят никога не бил виждал такива ястия.
След угощението дъщерята изнесла гранатовите камъни и казала на баща си:
— Смени ни ги за пари, ако можеш.
Царят разменил с пари как да е двата гранатови камъка, но половинката от третия не можал — не му стигнали парите.
Благословил той зетя си, окачил на шията му своята царска огърлица и му отстъпил трона си.