Татска приказка (Татска приказка)

И се принудили Абдула бей и градоначалникът да се съгласят с това, че сиромахът не можел да се стопли от лампата.

Тогава Мардахай-Овшолум рекъл:

— Нека Абдула бей съгласно договора даде на сиромаха сто жълтици и още толкова за не честността.

Абдула искал да възрази, но Мардахай-Овшолум го заплашил:

— Кажеш ли „не“ — сърди се на себе си!

Никак не му се щяло на Абдула бей да дава двеста жълтици на сиромаха, но все пак се принудил да ги даде. Знаел алчният бей, че Мардахай-Овшолум няма да търпи несправедливост.

Така сиромахът получил парите, благодарил на справедливия Мардахай и забързал към къщи в селото си. Алчният Абдула бей и покровителят му, градоначалникът, си тръгнали към домовете, като се сърдели на Мардахай-Овшолум и го проклинали.

Но нека всички проклятия, които те отправяли към неговата глава, се струпат върху тях и върху нашите врагове, а добрите пожелания нека се паднат на Мардахай-Овшолум и на нас.