Въглищарят Когоро

Санро отговорил:

— Да, умея. Пригответе ми всичко каквото трябва.

Приготвили му. Зарадвал се Манохоя и рекъл:

— Санро, ако сполучиш в стрелбата, ще ти дам дъщеря си за жена и на тебе ще оставя всички мои съкровища.

Настъпил петнадесетият ден от осмия месец. Почнало празненството.

След танците и надбягванията, дошло ред за стрелбата от препускащи коне.

Манохоя и жена му седели в богата ложа.

Явил се говедарят Санро, в разкошна премина, за да даде трите свещени изстрела, с които да се почнат стрелбите. Яхнал той своя вран кон. Приготвил се да препусне и да стреля яздешком. Конникът бил толкова хубав, че всички зрители си казали:

— По-хубав момък надали има по света!

Препуснал Санро своя кон вихрогон, стрелял два пъти — и двата пъти улучил кръга. Стрелял и трети път и пак улучил кръга, който бил нарисуван на вратата на един златен долап. Разтворил се златният долап, и бог Хахиман излязъл от там, облечен с бели дрехи, с висока черна шапка. В ръка държал златен скиптър.

Той слязъл по стъпалата и се хвърлил пред краката на стрелеца Санро.

Всички зрители останали учудени.

Манохоя и жена му слезли от ложата, отишли при Санро и коленичили пред краката му. Те разбрали, че момъкът, който служил при тях цели три години, бил самият император.

С дигнати ръце те го молели:

— Прости ни, господарю! Цели три години ти се унижава пред нас, за да спечелиш ръката на нашата дъщеря. Ние от сърце ти я даваме за другарка.

Манохоя и жена му завели дъщеря си при императора. Той хванал Тамайо за ръка, поблагодарил на бога Хахиман и я завел в столицата.