Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Не се решавам да твърдя, че моята «Забавна библия» ще съдействува за укрепване на религията. Напротив, тя ще разясни на читателите в какво и защо не трябва да вярват.“
В книгата си Таксил е разгледал подробно съдържанието и аморалния смисъл на старозаветната част на Библията — тази безразборна компилация, тази смесица от древни измислици и легенди на еврейския народ. Както се знае, привържениците на религията наричат Библията „свещено писание“. Те твърдят, че разказаните в Библията истории и поучения са внушени от „светия дух“, че са продиктувани от бога на нарочно избрани лица, които уж написали всичко в нея. Най-авторитетните християнски „отци и учители църковни“ казват за Библията: „Всичкото писание е боговдъхновено“ (Второ послание на апостол Павел до Тимотея, гл. 3, ст. 16); „от Дух Светий просветявани са говорили светите божии човеци“ (Второ съборно послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 21); „всичките писания са писани не от роби, а от владетеля на всички — от бога“ (Йоан Златоуст); „господ говори с езика на всички пророци и апостоли“ (свети Григорий Богослов); „авторитетът на светото писание е по-голям от всички сили на човешкия ум“ (Блажени Августин).
Но както е установено от научната библейска критика, в Библията са събрани механически най-разнообразни древни митове, често за измислени или легендарни личности и събития, винаги без мярка разкрасени от богато въображение. В нея са намерили място старинни правила, предписания, поучения и изречения. Намират се обяснения и тълкования на природни явления и на устройството на света. Всичко в нея е на равнището на заблудите, които хората от далечното минало са имали, почива на техните прастари представи за окръжаващата ги и за собствената им природа. И то е писано от хора, които съвсем не са били гениални, но винаги са се ръководели от определени класови интереси.
Л. Таксил е извършил извънредно голяма и много полезна работа: изложил е съдържанието на най-важните, най-добре известни на вярващите хора „свещени“ истории, като е посочил противоречията между тези истории, изложени на разни места в Библията в разни варианти, тяхната научна и историческа необоснованост, техния аморален и нерядко скандален смисъл. За своята критика той е използвал трудовете на редица писатели, критикували Библията: римския император Юлиан Философ, английския писател лорд Болингброк, френския философ просветител Волтер и др.
Таксил обаче е имал за цел да даде преди всичко забавно, леко четиво. В своето произведение той е вложил язвителен сарказъм, презрителна ирония, искрено възмущение. До голяма степен хуморът на автора се проявява в това, че той излага библейските сюжети с приетия в така наречените религиозно-нравствени произведения стил, разработен от богословите в течение на дълги векове. В този вид произведението на Таксил представлява и сполучлива пародия, която още по-ярко подчертава скудоумието на „светото писание“.
Но стремежът към забавност обуславя и някои съществени недостатъци в книгата на Л. Таксил. В нея липсват данни за възникването на библейските легенди, за действителната история на еврейския народ, на който принадлежат тези легенди, както и за неговата култура в епохите, описвани в Библията. Дори и при съпоставянето на библейските разкази с други подобни легенди намираме само някои несъществени указания за сходството между едните и другите. Липсват отговори и на въпросите из областта на природознанието, които възникват във връзка с библейската критика. Затова онзи читател, който иска да намери по-убедителни данни за научната критика на Библията, трябва да се насочи към други книги.
Посочените недостатъци не накърняват значението на даровито написаната книга на Л. Таксил. Авторът разглежда глупостите и противоречията на Библията с неизчерпаем хумор. Друго достойнство на „Забавната библия“ е това, че авторът подробно анализира основните библейски легенди. В остроумно и увлекателно написаната книга на Л. Таксил пропагандистът, който развива атеистична дейност, ще намери богат материал.
Първото руско издание на книгата на Лео Таксил е било пуснато от научното дружество „Атеист“ през 1926 г., а второто — от издателство „Безбожник“ през 1930 г. Книгата е излизала под заглавие „Занимателна библия“.
Книгата на Лео Таксил е снабдена от редактора с обяснителни бележки, дадени са точните цитати от Библията вместо често практикуваното от автора свободно изложение или преразказване на библейските текстове, точно са посочени главите и стиховете от библейските книги, изменени са, а в редица случаи и съвсем са премахнати остарели или съмнителни данни. Редакторът, който фактически е и преводач на книгата, си е позволил на някои места свободно да излага мислите и доводите на автора, особено когато се е налагало да доближи изложението до понятията на съвременния читател.