Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Само гледай да не застреляш някое куче! — предупреди ловеца Лудвиг. — Това би бил най-мизерният изстрел, на този свят тук.
Той имаше привичката да употребява твърде често израза «на този свят тук», и то най-вече там, където не му е мястото.
Курт направи пренебрежителна гримаса и отвърна:
— Кучешкият изстрел предоставям на теб!
За да не се уморява, той залегна на земята, забучи един чатал пред себе си и подпря на него цевта. В този момент изпод земята се разнесе джавкането на дакелите, които явно бяха спипали лисугера. Гневен вой доказваше, че той се брани храбро. Беше стар обесник и създаваше доста работа на кучетата. По едно време се надигна невъобразима гюрултия, която се понесе през различни ходници. Бяха принудили лисугера да напусне леговището си.
— Внимавай, Курт, сега ще изскочи! — предупреди Лудвиг и насочи дулото на пушката си към главния вход.
Курт продължаваше да лежи. Той много добре чуваше от коя посока се носи алармата, както и болезнения вой на един ухапан дакел. Миг по-късно от дупката излетя някакво тъмно тяло и Лудвиг извика:
— Лисицата!
Веднага с вика се обади и пушката му и смъртоносно удареното животно се строполи. По същото време беше скочил и Курт, ала неговата цев бе насочена в съвсем друга посока. Изстрелът му отекна едновременно с този на ловеца сякаш бе прозвучал един-единствен.
— Улучих я, на този свят тук! — викна Лудвиг и хукна към животното, което беше застрелял. Но на втората крачка се закова стъписан и изруга: — Гръм и мълния, това пък какво е.
— Валдина! — отговори един от гончиите.
— За Бога, застрелял съм Валдина, на този свят тук. Та това дори не е кучешки, а направо свински изстрел! Такова нещо още не ми се бе случвало, на този свят тук! Но как все пак стана че кучето изхвърча преди лисицата?
— Защото беше ухапано! — обясни Курт.
— Затъкни си зурлата, зелена човка такава! — тросна се вън от себе си от яд Лудвиг.
— Зелена човка? — викна Курт. — Охо! А какво лежи там до дупката?
Хората погледнаха в указаната посока.
— Лисицата! Боже милостиви, лисицата! — възкликна Лудвиг.
Наистина беше лисицата, чиято козина в този момент раздърпваха останалите две кучета.
— Е, зелена човка ли съм? — попита малчуганът.
— Ти ли? Да не искаш да кажеш, че си я застрелял ти? Бил е Франц или Игнац, на този свят тук.
В отговор момчето отметна гордо глава, извади един патрон и зареди изстреляната цев.
— Не, не бях аз! — отрече Франц. — Не съм стрелял.
— Аз също — обяви Игнац.
— Мътните го взели, тогава наистина е бил този дяволски хлапак! — извика Лудвиг. — Но как ти хрумна, момче, да вземеш под прицел тая посока?
— Разбрах, че лисицата ще се измъкне оттам, пък и бях обещал да предоставя кучешкия изстрел на теб.
Силно засрамен, ловецът бе принуден да признае, че се е проявил като доста добър стрелец по кучета.
— В действителност лисицата нямаше как да излезе оттам — опита да се защити той. — Та нали дупката беше запушена!
— Но недобре — обади се Франц. — Погледнете насам! Рехавият сноп пръчки не е свършил работа и лисицата е могла да наднича през него.
— Проклета история, на този свят тук — рече Лудвиг, като се почеса ядно зад ухото. — Как да съобщя на хер хауптмана, че съм убил Валдина?
— Сам си бери грижата! Нека най-първо разгледаме лисицата.
Мъжете се приближиха и прогониха кучетата. Лисугерът беше изпитан стар хитрец, спипван вероятно неведнъж в леговище и много добре е знаел, че край главния отвор го дебне смъртта. Бил е достатъчно умен да разбута с муцуна съчките на съседния вход и да избяга оттам. Куршумът на момчето беше пронизал главата, една не съвсем сигурна цел.
— Да, твоят куршум е бил, момче — съгласи се Лудвиг. — Дяволски хлапак си ти! С твоите осем години застреля лисицата, на този свят тук, а аз старият умник погубих кучето! Заслужих си шамарите. Ех, Господ да ми е на помощ, когато узнае хер хауптманът! А ти, Курт, ще бъдеш почетен! Ела насам да сложа зелено клонче на шапката ти!