Пощальонът
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Пощальонът». Краткое содержание книги:
— На твое място бих отложил почерпката, боклук нещастен! — Адреналинът караше гласа му да звучи по-пискливо, отколкото му се искаше, но нямаше какво да направи.
Едрият мъж тромаво се просна на земята и запълзя да се скрие зад близкото дърво. Другият обаче зяпна нагоре към склона.
— Кво…? Кой е там бе?
Гордън почувства известно облекчение. Поведението им показваше, че гадните копелета не са истински оцеленци. И определено не бяха холнисти. В противен случай отдавна да е мъртъв.
Другите бандити — преброи общо петима — забързаха надолу по пътеката с плячката.
— Залегнете! — извика от прикритието си водачът. Мършавият очевидно осъзна откритата си позиция и побърза да се присъедини към другарите си в храстите.
Всички с изключение на един — мъж с изпито лице и прошарени бакенбарди, който носеше алпийска шапка. Вместо да се скрие, той направи една-две крачки напред, като дъвчеше борова игличка и небрежно гледаше към гъсталака.
— Що да си правим труда? — спокойно попита той. — Оня нещастник носеше само парцалките на гърба си, когато му скочихме. Пушката му нали е у нас? Дайте да видим к’во иска.
Гордън се сниши. Нямаше начин да не забележи ленивия и престорено провлечен глас на бандита. Той беше единственият гладко избръснат и дори оттук можеше да се види, че дрехите му са чисти и спретнати.
Водачът тихо изръмжа нещо, при което бандитът сви рамене и нехайно пристъпи зад един разклонен бор. От символичното си прикритие той извика:
— Там ли си още, господин Заек? Ако е така, знай, че съжалявам, дето не остана и не ни покани на чай. Ама като знам как се отнасят с посетителите Джас и Малкия Уоли, не мога да те виня, дето се чупи.
Гордън не можеше да повярва, че изобщо приказва с този човек.
— И аз така си помислих — извика в отговор той. — Благодаря, че разбирате моето негостоприемство. Между другото, с кого разговарям?
Високият мъж широко се усмихна.
— С кого…? О, ние сме били грамотни! Какво удоволствие! От много време не съм чувал образован глас. — Той смъкна алпийската си шапка и се поклони. — Името ми е Роджър Евърит Септийн, бивш брокер от Тихоокеанската стокова борса, понастоящем ваш грабител. Що се касае до колегите ми…
Храстите зашумоляха. Септийн се заслуша и накрая сви рамене.
— Уви! — извика той. При нормални обстоятелства не бих устоял на изкушението да проведа истински разговор. Обзалагам се, че и вие жадувате за подобно нещо. За съжаление, шефът на малкото ни братство главорези настоява да разбера какво искате и да приключваме. Така че кажете цената си, господин Заек. Целите сме в слух.
Гордън поклати глава. Това приятелче явно се смяташе за много остроумно, въпреки че хуморът му бе долнокачествен, дори според следвоенните стандарти.
— Забелязах, че не сте взели целия ми багаж. Да не би случайно да сте решили да вземете само онова, което ви трябва, и да ми оставите достатъчно, за да оцелея?
От гъсталака долу се разнесе висок кикот. Скоро към него се присъедини дрезгавият смях на останалите. Роджър Септийн се огледа и вдигна ръце. Престорената му въздишка очевидно показваше, че поне той оценява иронията във въпроса на Гордън.
— Уви! — повтори мъжът. — Спомням си, че споменах на колегите си за тази възможност. Например, жените ни биха могли да открият някакво приложение за алуминиевите рейки на палатката и на рамката на раницата, но предложих да оставим найлоновата торба и палатката — те не ни вършат работа. Хм, в известен смисъл така и направихме. Между другото, струва ми се, че, хм… подобренията на Уоли няма да ви очароват.
От храстите отново избухна висок кикот. Надеждите на Гордън започнаха да угасват.
— Ами ботушите? Всички изглеждате добре обути. Сигурно не ви стават, нали? Бихте ли ги оставили? А също якето и ръкавиците?
Септийн се изкашля.
— А, да. Това са най-важните неща, нали? Освен пушката, разбира се, но за нея и дума не може да става.
Гордън се изплю. „Естествено, идиот такъв. Само празно дрънкало би споменало очевидни неща.“
Отново се дочу приглушеният от листака глас на шефа. И пак се разнесе кикот. Бившият брокер направи скръбна физиономия и въздъхна.
— Шефът ми пита какво предлагаш в замяна. Естествено, знам, че нямаш нищо. Но въпреки това съм длъжен да попитам.
Всъщност, Гордън имаше някои неща, които биха им харесали — например, компасът или швейцарското ножче.