Смъртта на госпожа Макгинти
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #28
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Лафчиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смъртта на госпожа Макгинти». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Нищо. Просто една игра. Детска игра. Преди години сме я играли като деца. Заставахме в редица и един задаваше въпрос, а следващият му отговаряше. „Госпожа Макгинти умря!“ „И как умря тя?“ „На едно коляно, също като мен.“ И после пак: „Госпожа Макгинти умря!“ „И как умря тя?“ „Ръката си напред подаде също като мен.“ И всички до един коленичехме с протегнати ръце. Тогава идваше това: „Госпожа Макгинти умря!“ „И как умря тя?“ „Ей ТАКА!“ И началото на редицата падаше настрани, ние се разсипвахме като снопче клечки. — Спенс гръмогласно се разсмя при този спомен. — Божичко, кога беше това!
Поаро учтиво изчака. Това бе един от онези мигове, когато дори и след половин живот, прекаран в тяхната страна, той не можеше да проумее англичаните. Самият той бе играл на подобни неща като дете, но нямаше желание да говори за това или дори да си го спомня.
Когато Спенс отново стана сериозен, Поаро повтори с леко отегчение:
— Та как всъщност умря тя?
— Била е ударена по тила с някакъв остър и тежък предмет. Спестяванията й — около трийсет лири в брой, били взети, след като стаята й била претърсена. Живеела в малка къща, сама, като изключим наемателя. Човек на име Бентли. Джеймс Бентли.
— Аха. Бентли.
— Не е влизано с взлом. Няма следи от каквото и да било насилие върху прозорците или ключалките. Бентли бил без пари, без работа и дължал наем за два месеца. Парите били намерени скрити под един разместен камък зад къщата. По ръкава на палтото на Бентли имало кръв и косми — същата кръвна група и коса като на госпожа Макгинти. Според първите му показания той изобщо не се е приближавал до тялото, така че не биха могли да попаднат там случайно.
— Кой я е намерил?
— Този ден наминал хлебарят — било ден за плащане. Джеймс Бентли му отворил вратата и казал, че чукал на спалнята на госпожа Макгинти, но никой не се обадил. Хлебарят предположил, че може да й е прилошало, затова повикали съседката да се качи и да я види. Госпожа Макгинти не била в спалнята си, леглото й не било докосвано, но стаята й била преобърната и дюшемето било разкъртено. Тогава им хрумнало да погледнат в салона. Тя лежала там на пода. Като я видяла, съседката започнала да пищи като луда. После, разбира се, извикали полицията.
— А впоследствие Бентли беше арестуван и изправен пред съда?
— Да. Делото се гледа вчера и приключи много бързо. Съдебните заседатели се забавиха само двайсет минути тази сутрин. Присъда — виновен. Осъдиха го на смърт.
Поаро кимна.
— А след присъдата вие се качихте на влака и пристигнахте в Лондон, за да ме видите. Защо?
Без да отделя поглед от халбата с бира, Спенс бавно прокара пръсти по ръба й.
— Защото мисля — отвърна, — че Бентли не го е извършил…
Втора глава
Настъпи кратко мълчание.
— Дошли сте при мен…
Поаро не довърши изречението си.
Полицейският началник Спенс вдигна поглед. Лицето му се зачерви още повече. Той имаше типично провинциално лице — неизразително, сдържано, с лукави, но честни очи. Това беше лице на човек с определени разбирания, който никога не би се терзал от съмнения за това кое е лошо и кое — добро.
— В полицията съм отдавна — каза той. — Видял съм какво ли не. Мога да преценявам хората не по-зле от всеки друг. Докато служих, имах случаи и на убийства — някои от тях доста лесни за разкриване, други — не толкова. Един от тези случаи, за които знаете, господин Поаро…
Поаро кимна.
— … си беше направо клопка. Ако не бяхте вие, нямаше да се справим. Иначе и ние сме постигали успехи — има случаи, за които вие не знаете. Например с Уислър — той си получи присъдата и наистина я заслужаваше. Или с онези младоци, които застреляха стария Гутерман. Верол с неговия арсеник. Трантър се отърва. Госпожа Кортланд излезе късметлийка — съпругът й бе противен и извратен тип и съдебните заседатели я признаха за невинна. Чиста сантименталност, а не от справедливост. Трябва да знаете, че и това се случва от време на време. Понякога няма достатъчно доказателства, понякога се бие на чувства, понякога убиецът успява да излъже съдебните заседатели — това, последното, не се случва много често, но все пак е възможно. Друг път от значение е хитрата игра на адвоката или пък прокурорът насочва делото в неправилна посока. О, да, виждал съм много подобни неща. И все пак… — Спенс размаха показалец. — Не се е случвало, поне в моята практика, невинен човек да бъде обесен за нещо, което не е извършил. Ето това не искам да видя, мосю Поаро. Не и в Англия — добави.