Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)». Краткое содержание книги:
„Отказвам се! — извиках гласно аз. — Няма никакво доказателство! Всичко е повече от нормално.“ Като изрекох тези думи, погледът ми бе привлечен от голяма кутия шоколадови бонбони, поставена на близката маса, и сърцето ми радостно подскочи: Може кутията да не е причина за смъртта на мосю Дерулар, но тук поне имаше нещо не съвсем нормално. Повдигнах капака й. Кутията беше пълна, недокосната, нито един бонбон не липсваше — но въпреки това тя бе привлякла вниманието ми. Защото, Хейстингс, кутията беше розова, а капакът — син. Днес често виждаме синя панделка върху розова кутия и обратното, но кутия от един цвят, а капак от друг — не, решително не — ça ne se voit jamais!8 Аз още не разбирах дали това несъответствие в цветовете може да помогне, но реших да го изследвам, понеже беше все пак необичайно. Позвъних на Франсоа и го попитах дали покойният му господар е обичал да яде сладки неща. На устните му се появи леко меланхолична усмивка.
„Страстно ги обичаше, мосю. В къщата винаги имаше кутия с шоколадови бонбони. Той не вкусваше дори вино.“
„И все пак тази кутия е цяла?“ — Повдигнах капака, за да му покажа.
„Пардон, мосю, но това беше нова кутия, купена в деня на смъртта му, понеже другата беше почти довършена.“
„Значи другата кутия е била довършена в деня на смъртта му“ — изрекох бавно аз.
„Да, мосю, намерих я празна на сутринта и я изхвърлих.“
„По всяко време на деня ли ядеше мосю Дерулар бонбони?“
„Обикновено само след вечеря, мосю.“ Започнах да съзирам светлина в дъното на тунела.
„Франсоа — казах аз, — можете ли да бъдете дискретен?“
„Ако се наложи, мосю.“
„Bon! Знайте тогава, че съм от полицията. Можете ли да ми намерите другата кутия?“
„Няма проблеми, мосю. Тя е в кофата за смет.“ Той излезе и се върна след няколко минути с един предмет, покрит с прах. Това беше също такава кутия, каквато аз държах в ръка, само че този път кутията беше синя, а капакът розов. Благодарих на Франсоа и още веднъж му напомних да бъде дискретен, след което напуснах дома на авеню „Луиз“ без по-нататъшни грижи. Като следваща задача се обадих на лекаря, който беше прегледал мосю Дерулар. С него имах затруднение. Той се прикри хубавичко зад стена от научна фразеология, но въпреки това аз долових, че не е съвсем сигурен за този случай, въпреки че желаеше да бъде така.
„Има много любопитни случаи от този вид — отбеляза лекарят, когато успях да го обезкуража донякъде. — Внезапен пристъп на гняв, на неудържимо чувство — след обилна вечеря, c’est entendu…9, а после, в прилив на силен афект, кръвта се качва в главата и хоп!… ударът е готов!“
„Но мосю Дерулар не се е разгневявал.“
„Не е ли? Аз пък установих, че е имал бурна свада с мосю дьо Сен Алар.“
„Защо ще се кара с него?“
„C’est evident!10 — Лекарят повдигна рамене. — Мосю дьо Сен Алар не е ли католик от най-фанатичните? Тяхното приятелство е било подронено от въпроса за противоречието между църквата и държавата. Не минавал ден, без да се вчепкат в спор. За мосю дьо Сен Алар Дерулар бил почти антихрист.“ Тази забележка беше неочаквана и ми даде повод за размисъл.
„Още един въпрос, докторе — възможно ли е да се вкара фатална доза отрова в шоколадов бонбон?“
„Смятам, че може — изрече бавно лекарят. — Например синилна киселина, ако липсват условия за изпарението й, и малко топче, в което е вкарана киселината, може да бъде погълнато незабелязано — но подобно предположение не е много основателно. Ала шоколадов бонбон, пълен с морфин или стрихнин… — Той направи гримаса на отвращение. — Разбирате ли, мистър Поаро — една хапка ще бъде достатъчна! Непредпазливият човек няма да му мисли много-много.“
8
Това не се среща никога! (фр.) — Б.пр.
9
Тук: обяснимо (фр.) — Б.пр.
10
Това е очевидно! (фр.) — Б.пр.